Капитанът изглеждаше смутен.
— Това, боя се, е положението. Страхувам се, че мнозина от вашите съселяни са изправени пред същия проблем.
— Ако заминем, ще си върнем ли нашия дом? — попита Изабел.
— Не бих разчитал на това, мадам.
Виан се осмели да пристъпи към него. Може би щяха да успеят да се разберат.
— Предполагам, че съпругът ми всеки момент ще се прибере у дома. Навярно бихте могли да изчакате, докато той си дойде?
— Уви, аз не съм генерал. Аз съм просто капитан от Вермахта. Изпълнявам заповеди, мадам, не ги раздавам. И ми е наредено да се разквартирувам тук. Но ви уверявам, че съм джентълмен.
— Ние ще си тръгнем — отсече Изабел.
— Да си тръгнем? — обърна се смаяно Виан към сестра си. — Това е моят дом. — И додаде към капитана: — Може ли да разчитам на вашето джентълменство?
— Разбира се.
Виан погледна към Изабел, която бавно поклати глава.
Виан знаеше, че всъщност нямаше избор. Тя трябваше да опази Софи, докато Антоан се прибере у дома, и тогава той щеше да се погрижи за този проблем. Сигурно той щеше скоро да се върне, сега, след като примирието беше подписано.
— На долния етаж има малка спалня. Там ще ви бъде удобно.
Капитанът кимна.
— Merci, мадам. Ще донеса багажа си.
— Да не си полудяла? — избухна Изабел, когато вратата се затвори зад капитана. — Не можем да живеем с нацист.
— Той каза, че е от Вермахта. Това едно и също ли е?
— Изобщо не ме интересува тяхната йерархия. Ти не си видяла какво са способни да ни причинят, Виан. Но аз, да. Трябва да се махнем. Ще отидем при съседите, при Рашел. Можем да живеем с нея.
— Къщата на Рашел е по-малка от нашата и аз няма да оставя дома си на германците.
На това Изабел нямаше какво да отговори.
Виан усети как шията я засърбява от притеснението. Старият нервен навик се бе завърнал.
— Ти, ако искаш, върви, но аз ще чакам Антоан. Ние капитулирахме, така че той скоро ще се прибере у дома.
— Виан, моля те.
Входната врата се разтресе. Ново почукване.
Виан пристъпи вцепенено към вратата. Завъртя дръжката с трепереща ръка и отвори вратата.
Капитан Бек стоеше на прага, стиснал фуражката в едната ръка и малък кожен куфар в другата.
— Здравейте отново, мадам — изрече той, сякаш бе отсъствал известно време.
Виан се почеса по шията, чувствайки се уязвима под този мъжки поглед. Отстъпи бързо и каза:
— Оттук, хер капитан.
Като се обърна, тя видя всекидневната, обзавеждана от жените от три поколения в семейството. Златистата хоросанова замазка по стените, с цвета на прясно изпечена козуначена кифла, сивите каменни подове, застлани със старинни обюсонови килими, масивните резбовани дървени мебели, тапицирани с мохер и извезани дамаски, порцелановите лампи, завесите от златист и червен туал, антиките и съкровищата, събирани през годините, когато фамилията Росиньол са били богати търговци. Доскоро стените бяха украсени с картини. Сега бяха останали само няколко евтини репродукции. Изабел бе скрила най-скъпите и ценни платна.
Виан мина покрай всичко това към малката спалня за гости, разположена под стълбището. Спря се пред затворената врата вляво от банята, която е била добавена в началото на 20-те години. Зад гърба си чуваше дишането на капитана.
Отвори вратата, разкривайки тясна стая с голям прозорец със синьо-сиви завеси, стигащи на дипли до пода. Върху изрисувания скрин с чекмеджета бяха поставени изящна синя кана и купа. В ъгъла се виждаше стар дъбов гардероб с огледала върху вратите. До двойното легло имаше нощно шкафче, а върху него старинен часовник от позлатен бронз. Дрехите на Изабел бяха пръснати навсякъде, сякаш се готвеше да заминава на продължителна ваканция. Виан бързо ги засъбира, взе и малкия куфар. Когато свърши, се обърна.
Той бе оставил своя багаж на пода. Тя го погледна и водена от обикновена учтивост, му отправи напрегната усмивка.
— Не се тревожете, мадам — рече мъжът. — Ние сме предупредени, че трябва да се държим като джентълмени. Майка ми би изисквала същото, а истината е, че тя ме плаши повече от моя генерал. — Забележката беше толкова обикновена, че Виан се стресна.
Нямаше представа как да се държи с този непознат, който беше облечен като враг, а приличаше на млад мъж, когото би могла да срещне в църквата. А и каква беше цената, ако кажеше не каквото трябва?