Искаше да запали огъня — копнееше дори само за миг топлина — но и последните тресчици дърво бяха на привършване. В края на януари започнаха да отпарят дъските от хамбара и да ги горят, заедно с кутиите за инструменти, старите столове и всичко, което можеха да намерят. Тя възвари чаша вода и я изпи на малки глътки, надявайки се топлата течност да залъже стомаха ѝ, че не е празен. Изяде малък къшей стар хляб, уви се със стари вестници, после облече палтото на Антоан и нахлузи ръкавиците и ботушите. Главата и вратът ѝ бяха омотани с вълнен шал, но въпреки това, когато излезе навън, от студа дъхът ѝ секна. Затвори вратата и пое бавно и тежко в снега, подутите ѝ и измръзнали пръсти на краката пулсираха при всяка крачка, а пръстите на ръцете ѝ се вледениха в ръкавиците.
Навън цареше зловеща тишина. Тя изгази през преспите, дълбоки до коленете, отвори счупената порта и излезе на побелялото от отъпкания сняг шосе.
Заради студа и снега ѝ бяха нужни три часа, за да разнесе позивите (тази седмица бяха посветени на Блица — само за една нощ швабите бяха хвърлили 32 000 бомби върху Лондон). Зората бе бледа и немощна, като рядка постна супа. Тя бе първа на опашката пред месарницата, но скоро дойдоха и останалите. В седем сутринта съпругата на месаря вдигна рулетката и отключи вратата.
— Октопод — обяви жената.
Изабел усети как я прободе разочарование.
— Никакво месо?
— Не и за французите, мазмел.
Тя чу недоволното мърморене на жените зад гърба си, искаха месо, а по-назад и на тези, които знаеха, че няма да имат късмета да се сдобият дори с октопод.
Изабел пое увития в хартия октопод и напусна магазина. Поне бе взела нещо. Вече нямаше сухо мляко, не можеше да се купи нито с купони, нито на черния пазар. Все пак малко ѝ провървя и след два часа висене на опашка успя да купи парче камамбер. Сложи безценните покупки в кошницата, покри ги с дебела кърпа и закуцука надолу по „Виктор Юго“.
Докато минаваше покрай кафенето, пълно с германски войници и френски полицаи, усети уханието на сварено кафе и прясно опечени кроасани и червата ѝ изкуркаха.
— Мамзел.
Един френски полицай ѝ кимна отривисто и с жест ѝ посочи, че се налага да я заобиколи. Тя се отдръпна настрани и оста да го наблюдава как поставя плакат на една изоставена витрината. Първият афиш гласеше:
СЪОБЩЕНИЕ
ЗА ШПИОНАЖ СА РАЗСТРЕЛЯНИ ЕВРЕИНЪТ
ЯКОВ МАНСАР, КОМУНИСТЪТ ВИКТОР ЯБЛОНСКИ
И ЕВРЕИНЪТ ЛУИ ДЕВРИ.
А вторият:
СЪОБЩЕНИЕ
ОТ СЕГА НАТАТЪК ВСИЧКИ ФРАНЦУЗИ,
АРЕСТУВАНИ ЗА НЯКАКВО ПРЕСТЪПЛЕНИЕ ИЛИ
НАРУШЕНИЕ, ЩЕ БЪДАТ СМЯТАНИ ЗА ЗАЛОЖНИЦИ.
КОГАТО СЕ ИЗВЪРШИ ВРАЖДЕБЕН АКТ СРЕЩУ
ГЕРМАНИЯ ВЪВ ФРАНЦИЯ, ЗАЛОЖНИЦИТЕ
ЩЕ БЪДАТ РАЗСТРЕЛВАНИ.
— Те ще разстрелват обикновени французи за нищо? — удиви се тя.
— Няма защо да се плашите, мамзел. Тези предупреждения не се отнасят за красиви жени като вас.
Изабел го изгледа кръвнишки. Той беше по-лош от германците, един французин да причинява това на своите сънародници. Затова ненавиждаше правителството във Виши. Каква полза имаше, че управляват половин Франция, щом това ги превръщаше в марионетки на нацистите?
— Зле ли ви е, мадмоазел?
Толкова общителен. Толкова загрижен. Какво щеше да направи, ако го нарече предател и се изплюе в лицето му?
— Добре съм, merci.
Изабел го проследи с поглед как прекоси самоуверено улицата, с изправен гръб, с безупречно нагласена шапка върху късо подстриганата кестенява коса. Германските войници в кафенето го посрещнаха топло, потупаха го по гърба и го поканиха радушно в компанията си.
Изабел се извърна отвратено.
И в този момент го съзря: ярко сребрист велосипед, облегнат на стената на кафенето. Тутакси осъзна колко много щеше да промени живота ѝ, ще облекчи болката, ще улесни ежедневното ѝ пътуване до и от града.
Обикновено войниците в кафенето щяха да пазят велосипеда, но в тази снежна сутрин никой не седеше край масите на тротоара.
Не го прави.
Сърцето ѝ се разтуптя, дланите под ръкавиците се изпотиха и сгорещиха. Тя се озърна. Жените на опашката пред месарницата се стараеха да не забелязват нищо и избягваха да се споглеждат. Витрините на кафенето на отсрещната страна на улицата бяха запотени; вътре мъжете представляваха неясни силуети.