Докато единият войник рушеше оградата, другите двама приближиха до входната врата, смеейки се на някаква тяхна шега. Без да помолят за разрешение, минаха покрай нея и влязоха в дома ѝ.
— Много съжалявам — рече Бек и прекрачи купчината камъни на път към нея. — Знам, че обичате розите. И още повече съжалявам, но моите хора имат официална заповед за реквизиция в дома ви.
— Реквизиция?
Войниците излязоха от къщата; единият носеше картината с маслени бои, която висеше над камината, а другият — дълбокото меко кресло от салона.
— Това беше любимото кресло на моята баба — промълви Виан тихо.
— Съжалявам — още веднъж изрече Бек. — Не можах да предотвратя това.
— Какво, за бога…
Виан не бе сигурна дали да се чувства облекчена, или разтревожена, когато Изабел издърпа велосипеда си над каменната купчина и го подпря на дървото. Вече нямаше преграда между нейния имот и шосето.
Изабел изглеждаше красива, с порозовяло лице, блестящо от капки пот от въртенето на педалите. Лъскави руси вълни обрамчваха лицето ѝ. Избелялата червена рокля прилепваше по тялото, подчертавайки женствените ѝ извивки.
Войниците спряха и я зяпнаха възхитено, навитият на руло обюсонов килим от всекидневната висеше между раменете им.
Бек свали фуражката си. Той каза нещо на войниците, които носеха навития килим, и те забързаха към камиона.
— Съборили сте нашата ограда? — попита Изабел.
— Щурмбанфюрерът иска да може да вижда всички къщи от пътя. Някой разпространява антигерманска пропаганда. Ще го намерим и ще го арестуваме.
— Нима смятате, че едни безобидни листчета си заслужават всичко това? — попита Изабел.
— Те далеч не са безобидни, мадмоазел. Те окуражават тероризма.
— Тероризмът трябва да се избягва — рече Изабел и скръсти ръце.
Виан не можеше да откъсне поглед от Изабел. Нещо ставаше с нея. Явно сестра ѝ обуздаваше емоциите си, застинала като котка преди скок.
— Хер капитан — заговори Изабел след минута.
— Oui, мамзел?
Войниците минаха покрай тях, понесли масата от кухнята.
Изабел изчака да отминат и пристъпи към капитана.
— Моят папа е болен.
— Болен ли е? — изуми се Виан. — Защо нищо не знам за това? Какво му е?
Изабел не ѝ обърна внимание.
— Той помоли да отида в Париж, за да се грижа за него. Но…
— Той иска ти да се грижиш за него? — потресе се Виан.
— Нуждаете се от пропуск за пътуване, за да тръгнете, мамзел? — каза капитан Бек. — Знаете го.
— Знам го. — Изабел сякаш бе спряла да диша. — Аз… мислех, че може би вие ще ми осигурите такъв. Вие сте семеен мъж. Със сигурност разбирате колко е важно да се отзова на молбата на баща ми.
Странно, докато Изабел говореше, капитанът се извърна леко, за да погледне Виан, като че ли всичко зависеше от нея.
— Бих могъл да ви уредя пропуск, oui — кимна капитанът. — За спешен семеен случай като този.
— Много съм ви благодарна — отвърна Изабел.
Виан бе смаяна. Нима Бек не виждаше как сестра ѝ го манипулира? И защо той гледаше към Виан, докато той вземаше решението си?
Веднага щом Изабел получи това, което искаше, тя се върна при велосипеда. Хвана кормилото и го подкара към хамбара. Гумите на колелата подскачаха и се друсаха върху неравната земя.
Виан хукна след нея.
— Папа е болен? — попита задъхано, когато настигна сестра си.
— Папа е добре.
— Ти излъга? Защо?
Изабел забави отговора си само за секунда, но паузата беше ясно доловима.
— Предполагам, че няма причина да лъжа. Вече всичко излезе наяве. Аз се измъквах от вкъщи всяка петъчна сутрин, за да се срещам с Анри, и сега той ме помоли да замина за Париж с него. Очевидно той има много приятно pied-à-terre[44] в Монмартър.
— Да не си полудяла?
— Мисля, че съм влюбена. Малко. Може би.
— Смяташ да прекосиш окупираната от нацистите Франция, за да прекараш няколко нощи в Париж в леглото на мъж, в когото може би си влюбена. Малко.
— Знам — подсмихна се Изабел. — Толкова е романтично.
— Сигурно те е обзела треска. Може би имаш някаква болест на мозъка. — Виан сложи ръце на хълбоците и изпухтя от неодобрение.
— Ако любовта е болест, сигурно съм заразена от нея.
— Мили боже. — Виан скръсти ръце. — Мога ли да направя нещо, което да спре тази глупост?
Изабел я погледна.
— Ти ми вярваш? Ти вярваш, че бих могла да прекося окупираната от нацистите Франция само за забавление?
44
Малка къща или апартамент в града, които притежаваш или наемаш като второ жилище; квартира (фр.). — Б. пр.