На ъгъла видя надпис върху витрината на кафенето, предупреждаващ за екзекуции заради нарушения на реда. До него, върху прозорците на съседния киносалон, бе залепен жълт плакат, върху който пишеше INTERDIT A UX JUIFS — забранено за евреи.
Докато отключваше велосипеда, германският войник изникна зад гърба ѝ. Тя се удари в него.
Той я попита загрижено дали е добре. В отговор тя му отправи усмивка, достойна за актриса, и кимна:
— Mais oui.[49] Merci. — Приглади роклята си, стисна чантата под мишница и се качи на седалката. Завъртя педалите и се отдалечи от войника, без да поглежда назад.
Беше успяла. Имаше аусвайс, бе дошла в Париж, бе принудила своя папа да остане и бе доставила първото тайно съобщение за „Сражаваща се Франция“.
Глава 16
Виан трябваше да признае, че животът в „Льо Жарден“ беше по-лесен без Изабел. Нямаше избухвания, нито завоалирани коментари, изречени така, че да ги чуе капитан Бек, повече никой не принуждаваше Виан да води безсмислени битки в една вече изгубена война. При все това понякога без Изабел къщата беше прекалено притихнала, а в тишината Виан се улавяше, че не може да заглуши мислите си.
Както в момента. Лежеше будна от часове, втренчена в тавана на спалнята, в очакване на зората.
Най-накрая стана от леглото и слезе на долния етаж. Наля си чаша горчиво кафе, сварено от жълъди, и я отнесе в задния двор. Седна на любимия стол на Антоан, под широката корона на тисовото дърво, заслушана в ленивото ровене на пилетата из прахта.
Всичките ѝ пари бяха свършили. Сега трябваше да живеят само с оскъдната ѝ учителска заплата.
Как щеше да се справи? При това сама…
Доизпи кафето, колкото и ужасно да беше на вкус. Докато отнасяше празната чаша в потъналата в сенки и вече стопляща се къща, видя, че вратата на капитан Бек е отворена. Той бе излязъл, докато е била в задния двор. Добре.
Събуди Софи, изслуша разказа за последния ѝ сън и ѝ приготви закуска от препечена филийка, без масло, намазана с конфитюр от праскови. После двете се отправиха към града.
Виан подканяше Софи да побърза, но дъщеря ѝ беше в лошо настроение, оплакваше се и едва влачеше крака. Беше късен следобед, когато най-после пристигнаха пред месарницата. Опашката се бе проточила от вратата и се виеше надолу по улицата. Виан застана на края и погледна нервно към германците на площада.
Опашката бавно се придвижваше напред. Виан забеляза на витрината нов пропаганден плакат, изобразяващ усмихнат германски войник, предлагащ хляб на група френски деца. До него имаше нова табела, гласяща: ЗАБРАНЕНО ЗА ЕВРЕИ.
— Какво означава това, маман? — попита Софи, сочейки табелата.
— Шшт, Софи — сгълча я строго Виан. — Говорихме за това. Някои неща не бива да се казват на глас.
— Но отец Жозеф казва…
— Шшт — повтори Виан нетърпеливо и дръпна ръката на дъщеря си за по-голяма убедителност.
Опашката помръдна напред. Виан пристъпи към входа и се озова срещу сивокоса жена с груба кожа на лицето, с цвета на овесено брашно.
Виан се намръщи.
— Къде е мадам Фурние? — попита и подаде купона за днешната дажба месо. Надяваше се, че все още е останало някое парче.
— Тук е забранено за евреи — отвърна жената. — Останала е консерва с пушено месо от гълъб.
— Но това е магазинът на мадам Фурние.
— Вече не. Сега е мой. Искате ли консервата, или не?
Виан взе малката кутия и я пусна в кошницата. Без да каже нищо повече, поведе Софи навън. На отсрещния ъгъл германски часовой стоеше на пост пред банката, напомняйки на французите, че учреждението е конфискувано от германците.
— Маман — захленчи Софи. — Какво лошо има…
— Шшт. — Виан стисна ръката на дъщеря си. Докато излизаха от града и закрачиха по прашното шосе, Софи не спираше да показва недоволството си. Момичето пухтеше, въздишаше и мърмореше.
Виан не ѝ обръщаше внимание.
Когато стигнаха до счупената порта на „Льо Жарден“, Софи отскубна ръката си и се извъртя с лице към майка си.
— Как може те просто да вземат месарницата? Танте Изабел щеше да направи нещо. Ти си просто страхливка!
— И какво трябваше да направя? Да нахлуя на площада и да настоявам мадам Фурние да си върне магазина? И какво щяха да направят те с мен заради това? Видя плакатите в града. — Тя снижи глас. — Те екзекутират французите, Софи. Екзекутират ги.