Настъпи тишина. Сега, когато корпорацията разполагаше с хиперпространствени двигатели, търсенето и изследването на останали изолирани светове след катастрофата се смяташе за приоритетно. През дългото си спасително пътешествие с „Циолковски“, командуващият за съжаление беше отправял много малко задоволителни доклади. Светове като Галадриел изглеждаха като рядко изключение. За по-нормално се считаше намирането на мъртви планети и такива с напълно регресирало социално общество. Независимо от военните, закалени погранични войни, някои от членовете на екипажите все още сънуваха кошмари, вследствие на видяното на някои места. Оттук идваше и въодушевлението им — от възможността да видят един непогубен свят.
Роботизираните сонди нахлуха в атмосферата на Ламарк. Малки и неоткриваеми, те започнаха да изпращат изображения с висока резолюция. Военните напрегнато наблюдаваха най-големият от градовете, който беше открит. Сградите му изглеждаха поддържани. Уличния транспорт не бе много интензивен и предимно се състоеше от велосипеди и превозни средства с електрическа тяга. Хората изглеждаха със здрав външен вид и бяха увлечени в ежедневните си задължения.
Сондите се концентрираха около голяма сграда, чиято планировка напомняше на морска звезда. Пред нея се намираше широк площад. В центърът му, обграден от цветни лехи стоеше статуя. Представляваше група деца, наобиколили седнал на скамейка старец, който сочеше нещо в страниците на книга разположена в скута му. Надписът върху пиедестала беше ерозирал и покрит с лишеи. Твърде трудно можеше да се разчете част от надписа, АРИАГА или нещо подобно, приличаше на име.
— Кой ли е бил прототипа на статуята? — попита втория помощник.
— Нямам ни най-малка идея — отвърна командващият — Някой местен войн, някой кмет, кой ли знае? Предполагам, че вече можем да се приземяваме. Добре госпожи и господа, можем да пристъпим към установяване на контакт.
Всички бяха съгласни.