Повредата в мрежата бе сграбчила голям групов транспорт в момента на приземяване и корабите се бяха стоварили върху бетона като камъни. Разрушенията бяха огромни, в обсега на полезрението му не бе останало нищо непокътнато, освен някаква машина за поддръжка, паркирана в хангара си. Гледката пред очите му не унищожи проклетото желание да продължи разузнаването си и той потърси контролната зала.
В бързината, едва не се прости с едното си око. На някого му бе хрумнало да се обеси на парапета на горната площадка и обкованите му с метал обувки се мотаеха на около метър и седемдесет над пода. Трупът се поклащаше като махало над входната врата, препречвайки пътя за влизане. Итуриага трескаво започна да търси терминал за връзка, който все още функционира, но без да иска погледът му се насочваше към обесения и хипнотизиращото поклащане на мъртвото му тяло. Обзе го някакъв ирационален страх — че сякаш в мъртвешко бледното лице на самоубиеца все още има живот и той го гледа с кръвясалите си очи. Беше нелогично, но той усети, че е на косъм от истерична атака или халюциниране, ако дотогава не получеше инфаркт. Беше неспособен да съсредоточи вниманието си и трябваше да прочете многократно надписите по табелките, за да разбере смисъла им. А с всеки изминал момент, нуждата да избяга от това място нарастваше.
Накрая съвсем случайно узна, че може да отклони информационен видеофонен поток от контролната зала в собственото си жилище. И нещо повече, от там би могъл да контролира много от функциите на кулата. Отначало не знаеше, че е изпълнимо, но покойникът бе разполагал с изключителен код за достъп преди да се самоубие и не се бе обезпокоил да затвори достъпа до режима на работа. Без съмнение, той е бил една от важните клечки на Ламарк.
След като успя да направи настройката, Итуриага се затича навън. Би се заклел, че обесеният все още се задъхваше слабо и сякаш конвулсивно отваряше и затваряше ръцете си. И въпреки че беше халюцинация, гащите му се бяха разтреперили. За щастие БМВ-то все още функционираше отлично. Той нагласи настройките на автоматичен пилот за връщане в отправния пункт и напълно измъчен се отпусна в креслото на водача.
За Итуриага присъединяването му към контролния център от собственото му жилище беше много удобно — нямаше нужда да плаща и липсваха всякакви ограничения, въпреки че не се намираше в условия, които биха му позволили да се наслади на такава власт. И той безразсъдно се впусна в сърфиране между менютата, за да открие, че каналите също са умрели и само тук-таме се появяваше статичната холографска усмивка на някое изкуствено създадено лице, което бе нямо. Итуриага непрекъснато се запитваше „Защо не са изпратили спасителна експедиция? Толкова ли е голяма повредата в Мрежата?“ Откритото от него го ужасяваше.
Часовете минаваха бавно. Тъпотата, която го бе обхванала беше толкова голяма, че когато по случайност напипа един оперативен приемник, бе почти неспособен да реагира. Накрая успя да се съсредоточи донякъде и почти оглупял се втренчи в екрана, опитвайки се да асимилира появилата се холограма, която отговаряше на истински намръщено женско лице, предадено без никаква симулация. Съзнавайки, че нечистоплътният му вид едва ли би създал добро впечатление, провери избрания номер. Отговаряше на Главното бюро за съобщения на планетата Ултерия. Най-сетне бе успял да се свърже с официален център, ура! И той без да поиска разрешение, разказа със запъване всичко, което се беше случило на Ламарк през последните дни. Беше така увлечен в бързия си говор, че не се съобрази с липсата на интерес, изписан по лицето на събеседничката му. Когато завърши историята си и попита кога ще пристигне помощ, тя го прекъсна безпардонно:
— Никой няма да дойде, за да ви помогне, господине.
Тонът на гласа й издаваше безкрайна умора. Итуриага остана с отворена уста, като при тези анимационни персонажи, които прескачат някакъв трап и остават увиснали във въздуха няколко секунди, преди да се сетят, че трябва да изпълнят закона на гравитацията.
— Никой ли?
Жената му показа няколко изгледа с изражение на досада, сякаш напоследък го бе правила непрекъснато и обясни:
— Преди няколко дни в системата на Ригел нахлу флота от кораби с непозната конструкция, вероятно чуждоземна, която атакува най-населените планети. Бяха убити милиони хора. Бомбардировките бяха извършени без предупреждение, след това продължиха в други системи. Пристигаха, изравняваха всичко с повърхността на земята и си отиваха. Никога не правеха някакъв опит за свързване с нас.