Катлийн Удиуиз
След целувката
1
Близо до Чарлстън, Южна Каролина
29 юли, 1803 г.
Изтръгната от съня, Раелин Бърмингам неохотно отвори едното си око и сърдито изгледа отворения френски прозорец, през който в спалнята й долиташе далечното равномерно блъскане на чуковете. Слънцето едва-едва се подаваше от люлката си сред хълмовете, но в спалнята й, разположена на втория етаж, вече проникваше лепкава горещина, станала още по-неприятна заради изпаренията от нощния дъждец. Макар и наясно каква непоносима, влажна жега се задава, Раелин се замисли дали пък няма шанс да поспи още няколко минутки… ако се насили да изпълзи от огромното легло с балдахин, за да затвори прозореца. Цяла нощ почти не беше мигнала, измъчвана от чувствените копнежи, които красивият й съпруг бе разпалил в нея — копнежи, които вече почти две седмици след сватбата им си оставаха неудовлетворени. Ако не беше онзи злодей, който заедно със своята сган от наемници нахлу в имението точно в първата й брачна нощ — както и ако не беше стената, която лично тя издигна между себе си и своя нов съпруг само ден, след като чу едно момиче да го обвинява, че той бил бащата на още нероденото й бебе — сега Раелин не само щеше да споделя леглото на съпруга си, а и самата тя сигурно щеше да предвкусва щастието от майчинството. Наистина би била къде-къде по-щастлива, ако не знаеше нищо за онова момиче на име Нел.
Раелин усети, че батистената й нощница е вече вир вода от пот, затова и мисълта да остане по-дълго в леглото вече не й се струваше толкова примамлива. Не й оставаше друго, освен да отлепи плата от гърдите си и да започне да си вее с него. Така наистина успя поне малко да се разхлади — но, уви, ефектът беше краткотраен.
С недоволна прозявка Раелин изпълзя от леглото и сънено се запъти към умивалника. Напълни с вода порцелановата купа и наплиска лице с надеждата да прогони унинието.
Щом си представи колко отпаднала ще се чувства през целия ден, ако не поспи поне още мъничко, Раелин се зачуди дали не може поне малко да заглуши дразнещия шум, та отново да заспи. Олюлявайки се, отиде до френските прозорци, но пък се сети, че затвори ли ги, в стаята ще стане убийствено задушно. Спалнята й беше една от четирите стаи с излаз на верандата, простираща се по цялата дължина на задната част на къщата. Единствено апартаментът на Джеф, съседен на спалнята й, както и още една спалня от другата страна, имаха и френски прозорци, и обикновени.
Принудена да избира между мъченията в една гореща, задушна стая и досадния шум, Раелин реши, че би могла да понесе второто, но в никакъв случай първото. Намираше се далеч от умерения климат на Англия — в плантацията Оукли, в Каролина. А още преди да пристигне, я бяха предупредили, че тук температурите може да достигнат умопомрачителни стойности през лятото, особено в последните му месеци.
С нещастна въздишка Раелин облегна рамо на рамката на прозореца и зарея поглед отвъд белия парапет на верандата. След дъждеца над земята се кълбяха гъсти изпарения и сякаш изолираха имението в някакъв отделен свят. Увенчани от млечните валма на мъглата, редицата огромни стари дъбове създаваха нещо като тъмна крепостна стена през обширния заден двор, закривайки всичко отвъд тях. Те разделяха господарската къща от къщурките на прислугата — множество колиби, и малки, и големи, които се криеха под сенките на други големи дървета. Нямаше нужда Раелин да се взира сред мъглата, за да разбере откъде идва непоносимият шум. Знаеше не по-зле от всеки друг в плантацията, че зад третото дърво в момента се строи нова къща за чернокожата икономка и малкото й семейство. Преди по-малко от две седмици пожар бе превърнал дома на Кора в купчина пепел и няколко овъглени греди. А ето, още вчера Раелин видя, че вече коват мертеците над новите дървени стени.
Без да се опитва да потисне следващата си прозявка, Раелин повдигна дългите кестеняви къдрици от врата си. В този климат косата й се оказа тежка и топла като вълна.
Преди, когато баща й беше уважаван от всички като верен поданик и емисар на английския крал Джордж II, името Джеймс Барет, граф Балфур, привличаше рояци гости във фамилното им имение в Лондон. За онези пищни празненства личната й прислужница фризираше косите й с изключителен артистичен усет, а красивите й прически печелеха възторжените възклицания на приятели и гости.
Но това беше преди. Сега Раелин трябваше сама да се грижи за непокорната грива, което я накара да осъзнае колко трудно е дори само да поддържа косата си чиста и прилично пристегната в най-обикновен кок. Да разресва възлите след всяко къпане беше истинско изпитание, което от известно време я навеждаше на мисълта, дали пък да не скъси наполовина косата си. Но засега Раелин се въздържаше от подобна промяна, тъй като нямаше представа как би реагирал съпругът й. Като се има предвид каква стена от трудности бе издигнала с отказа си да се отдаде на очакваната интимност при брака, тя просто не смееше да изпробва с повече своеволия търпението на Джефри. Ако бе проявила дързостта да стори подобно нещо, докато баща й все още беше жив, той сигурно направо би припаднал. А Раелин нямаше представа дали съпругът й би го понесъл по-добре. Макар че през изминалите седмици видя Джефри да проявява непоколебимата си твърдост един-единствен път — при сблъсъка му с Нел — тя все пак остана с впечатлението, че търпението на Джефри Бърмингам си има определени граници. Засега нямаше куража отново да изпробва тези граници, не и след като бе поискала да спят в отделни легла. Би било пълна глупост да го предизвика отново с някоя необмислена постъпка.