— Колкото поискаш, скъпа моя, стига само да не бягаш от прегръдките ми.
2
Навсякъде из Чарлстън имаше елегантни магазинчета, които подсказваха, че това е един от най-важните пристанищни градове по източното крайбрежие. Градът бе красив, добре поддържан от жителите си и с право се бе прочул с очарователната си атмосфера. Улиците и кейовете кипяха от оживление.
Корабната компания на Джеф се намираше близо до пристанището. И тук кипеше усилена работа, товареха и разтоварваха кораби с шесторни впрягове коне. Огромни фургони, натоварени със стоки, трополяха към кораби, пристанали в различни краища на пристанището. Първата спирка на каретата на Бърмингам беше в корабостроителницата, където Джеф трябваше да остави на счетоводителя си вече проверените счетоводни книжа.
— Няма да се бавя, скъпа — увери той жена си, като нежно стисна ръката й. После слезе от черния закрит файтон и тръгна с уверени крачки към триетажната тухлена сграда.
Раелин гледаше през прозорчето на каретата как нейният висок, спретнато облечен, съпруг мина покрай работниците, а те го поздравяваха с весели подвиквания или му махаха отдалеч. На шегите и закачките, с които го пресрещаха, отвръщаше с приветливи поздрави и бързи остроумни забележки. По всичко личеше, че Джефри Бърмингам е обичан от подчинените си. Той дори се спря, за да поговори с някакъв по-възрастен от него едър мъж, с когото след малко се раздели със сърдечно ръкостискане. Разсмяха се на нещо, а мъжагата го потупа ентусиазирано по гърба.
Раелин се намести по-удобно на меката тапицирана седалка на каретата. Никак не се сърдеше, че остава сама — това й позволи да се отдаде на спомени за прекараното заедно с него утро. В изминалите оттогава часове едно нещо й бе станало пределно ясно: тя се чувстваше невероятно доволна, дори възхитена от избора, който най-сетне бе направила — да се отдаде на Джефри за истинска брачна интимност. Онова, което последва тяхното единение, дори още повече затвърди увереността й, че изборът й никак не е лош. Дори и простички неща като къпането и обличането се оказаха безкрайно по-приятни с дързък, красив помощник като него. Във всяко отношение Раелин се чувстваше щастлива и доволна, а и направо омагьосана от своя очарователен съпруг.
Покрай каретата като че ли премина някаква сянка, и това накара Раелин да се обърне — тъкмо навреме, за да успее да зърне зле облечен мъж, минаващ покрай последното от прозорчетата на каретата. Не познаваше почти никого от обитателите награда, затова и не изпита каквото и да е любопитство относно самоличността на мъжа. В следващия миг обаче съжали, че не е била по-внимателна. Така поне щеше да има време да избяга от каретата и да потърси мъжа си. Но както се стекоха обстоятелствата, Раелин нямаше как да потърси закрилата на Джефри, когато Олни Хайд се върна до прозорчето и наведе глава, за да надникне в каретата.
— Охо, и туй ако не е госпожа Бърмингам, издокарана като коледен подарък за някой господинчо — провлечено издума къдрокосият негодник и се опита да се престори на изненадан, докато смъкваше каскета си. Също толкова самоуверен и дързък, колкото бе и в присъствието на Густав, той безочливо я огледа от стилното й боне до прасковено розовата муселинена рокля на цветя, при което погледът му се спря прекалено дълго върху гърдите й.
Раелин мислено поблагодари, че квадратното, поръбено с дантели, деколте на роклята е доста скромно, иначе сигурно би се изчервила още повече от наглия оглед. Олни беше човек, когото не би си пожелала да срещне, особено когато единственият й закрилник беше старият кочияш. Все пак Раелин успя да събере достатъчно кураж, за да му отвърне сопнато:
— Е, Олни, аз пък съм особено изненадана, че се разхождаш посред бял ден по улиците на Чарлстън. Мислех, че си се сврял в миша дупка. Шериф Таунсенд със сигурност ще се заинтересува, щом разбере, че все още си в града. Да знаеш, ще му кажа, колкото мога, по-скоро, че съм те видяла.
— Хубаво, кажи му, госпожо Бърмингам, ама да знаеш, че аз пък през това време ще разправям на господин Фридрих к’ва хубавка изглеждаш днес. Къде-къде по-сладка си, отколкото предния път, когато той те видя. Да знаеш, наистина ужасно го е яд, че не успях да те направя вдовица оная нощ, когато случайно гръмнах мъжа ти. Досега никой нищо не е успявал да му вземе, най-малкото пък някоя женска. Но пък и никоя не е била чак толкоз хубавка, нито пък толкоз надута. Направо е бесен, че те изтърва, а и затуй, че сега може да използва само едната си ръка.
Раелин се изсмя презрително.
— Гръмнал си мъжа ми случайно, как ли пък не! От Кингстън разбрах, че умишлено си се прицелил в Джефри и си смятал да го убиеш, сигурно по заповед на работодателя си.