Олни вяло сви мускулестите си рамене.
— Е, човек трябва много внимателно да се прицели, когато смята само да одраска скална на някого. Добър стрелец съм, спор няма, ама за някои неща просто трябва повече време и внимание. Но пък бас ловя, че твоят господин Бърмингам не би могъл да се справи по-добре от мен, даже и да имаше време. Ако беше поискал наистина да застреля господин Фридрих, можеше и въобще да не го уцели.
— Съпругът ми никога не би и помислил да стори подобно нещо, освен ако не е принуден да защитава дома и семейството си! За разлика от теб той не стреля по хората само защото така му е хрумнало. Ти май стреляш и при най-малката провокация, Олни. Спомням си как държеше пистолета опрян до главата ми и заплашваше, че ще ми видиш сметката, ако не се подчиня на Густав.
— Онова беше само за да ти покажа кой командва. Господин Фридрих здравата беше загазил с раната в ръката си и ти трябваше да помогнеш на доктор Кларънс да го превърже. Ама не! Ти все се присмиваше на господин Фридрих, нали? Безсърдечна кучка такава! — Той поклати глава с престорено учудване. Кълна се, хич не мога да разбера какво толкоз намира у теб господин Фридрих. Вярно, хубавка си, ама си кльощава. Аз лично харесвам по-налети жени… — Бледосивите му очи похотливо се спряха върху гърдите й и той с насмешка протегна шепи пред себе си. — И с ей такива големи и сочни цици…
— Дръж се прилично, Олни — троснато го прекъсна Раелин, ужасно обидена. — Нямаш никакво възпитание!
Устните му се разтегнаха присмехулно.
— Охо, сигурно мадама като теб се интересува повече от възпитанието на мъжа, отколкото от това, дето е в панталоните му.
Раелин пламна от възмущение. Подобни приказки надминаваха всичко, което можеше да изтърпи.
— По-добре ще е да си плюеш на петите, Олни, преди мъжът ми да се върне и да те завари тук. Иначе ще съжаляваш!
— Хич не ме е страх от това богаташко синче, мъжа ти! Фасулска работа е да се справя с конте като него. Пък и знам как да се пазя от него и приятелчетата му. Моите старци заминаха от Англия и дойдоха тук да работят. А сега като се замисля, май докато живеехме в Лондон, квартирата ни не беше чак толкова далеч от префърцунената ви лондонска къща, където Купър Фрай разправя, че си била родена. Мадам Важна Клечка, туй си ти. А аз живея по тези места още откак съм минавал прав под масата и мога да обикалям из блатата на Каролина, все едно, че се разхождам по главната улица. Хич не ме е страх да се разхождам и по главните улици в Чарлстън, ако ще и да се сблъскам с твоя важен господинчо, или пък с приятелчето му, онзи тромав шериф.
Раелин забеляза как една позната фигура се появи на входа на корабостроителницата и се усмихна дръзко на неприятния си събеседник.
— Ей сега ще вадим дали не те е страх, Олни. Онова „конте“, както го нарече, идва насам.
Въпреки самохвалствата си, Олни побърза да се отдалечи от каретата, но припряното му бягство привлече вниманието на Джеф. Той тъкмо слизаше по стълбите на склада, но лесно разпозна русия мъж и се втурна след него. Раелин ахна и разтреперана слезе от каретата.
— Джефри, върни се! — извика тя, уплашена не на шега. Съпругът й обаче не я послуша, а се втурна след по-набития и късокрак мъж и скоро почти го настигна. Раелин притисна ръка към разтуптяното си сърце, и отново му извика да спре: — Може да има пистолет, Джефри! Моля те, върни се!
По улицата се зададе тежко натоварена талига с шесторен впряг и Джеф трябваше да спре, за да й направи път. Когато най-сетне я заобиколи, се озова пред минаваща в обратната посока наемна карета, а Олни вече не се виждаше никъде.
Твърдо решен да открие младия негодник, Джеф изтича по главната улица на няколко пресечки, като проверяваше и по проходите и отворените врати на магазините. Но никъде нямаше и следа от младежа. Ядосан на себе си, че е оставил негодника да се измъкне, Джеф се отказа от преследването и тръгна обратно към каретата.
— Моля те друг път да не ме плашиш така — извика Раелин. Олни вече показа, че е готов да те застреля. Потвърждава го и белегът на главата ти. А да хукваш така след този негодник, си е чиста покана отново да посегне на живота ти. Пък и само си помисли колко доволен щеше да е Густав, ако Олни бе успял да те убие.
Джеф бе съвсем наясно колко силно желае германецът да се добере до жена му и само при мисълта за това кръвта му кипваше.
— Мога да си представя как ще ликува онзи мръсник, ако ме постигне такава участ, мила, но нямам никакво намерение да оставя Олни да ме убие. Не и докато съм с лице към него. — За миг веждите му се повдигнаха. — Виж, когато съм с гръб, е съвсем друг въпрос. — Той плъзна ръка под лакътя на Раелин и й помогна да се качи в каретата, като измърмори: — Просто не мога да се примиря с мисълта, че тази твар се мотае на свобода.