Джеф хвърли един поглед към облечения в спретната ливрея чернокож кочияш и нареди:
— Към шивачницата на Ивс, Тадеус.
— Веднага, гос’дин Джефри.
Джеф скочи в каретата и се настани до младата си съпруга, която пък побърза да се сгуши по-близо до него. Той й се усмихна топло, улови ръката й, а бедрата им се допряха и рамото му леко притисна нейното.
— Определено бих се чувствала много по-спокойна, ако можеше шериф Таунсенд да заключи и Густав, и Олни зад решетките за следващите десет години. — Пръстите й погалиха ръката, която стискаше нейната в скута й. В този миг си спомни каква дълбока покруса бе изпитала, докато си мислеше, че Олни е убил Джеф. Като вдигна очи, за да се вгледа в красивия профил на мъжа си, тя тихо промълви: — През последните седем месеца изгубих и двамата си родители, Джефри. А не много отдавна смятах, че съм загубила и теб. Не бих понесла да те убият. Моля те, умолявам те да не ми причиняваш подобно нещо! Остави шерифа да арестува Олни.
Джеф омекна и тихичко се засмя, после с опакото на ръката си закачливо докосна меките й гърди и като пусна ръката й, стисна лекичко едното й бедро.
— Добре, мадам, стига си се тревожила. Ще се постарая повече да не те плаша чак толкова. Отсега нататък просто няма да обръщам внимание на тези престъпници, когато съм с теб.
Джеф бе дълбоко заинтригуван от изкусителната мекота на устните й и наведе глава към нея. Раелин притисна ръката му към гърдите си. Целувката му бе сладостна и дълбока, отначало нежна, после парещо настойчива.
Раелин почти простена от разочарование, когато той се отдръпна от нея.
— Не бива да ме целуваш така, когато няма как да се усамотим.
Джеф я огледа със сладострастен поглед.
— Знам една хубава странноприемница наблизо, където можем да отседнем за час или два.
— Казваш го само за да ме дразниш, нали? — сгълча го Раелин с очарователна усмивка.
Широките му рамене за миг се повдигнаха. Раелин завъртя очи към небето и се замисли за клюките, които би предизвикала една подобна забежка.
— Само си представи как ще ни гледат, ако напуснем хана само час или два след като сме се настанили! Целият град ще бръмне от приказки.
— Да, но само си помисли как ще съживим клюкарите за ден или два, скъпа моя. Цял живот ще са ни благодарни.
— Сигурно, само че аз предпочитам да бъдем малко по-дискретни.
Джеф въздъхна с преувеличено разочарование.
— Както искаш, мадам.
Раелин подпря брадичка върху рамото му, като за кой ли път се възхити на аристократичния му профил.
— Неприятно ли ще ти е, ако сега те докосна?
Веждите му се сключиха от учудване, докато той оглеждаше изпитателно лицето й.
— Как да ме докоснеш?
Очите й се сведоха към скута му, за да посочат мястото, което й бе най-интересно в момента.
— Като съпруга, сър.
При неочакваното й предложение дъхът му секна. След дългото въздържание от последните седмици Джеф вече се опасяваше, че жена му не оценява по достойнство насладите в брачното ложе. Но след сутрешните им занимания се чувстваше доста окуражен, че тя съвсем не е толкова хладна жена. Сега предложението й още повече укрепи надеждите му. Като свали цилиндъра си, той го задържа с едната си ръка върху скута си, а после хвана ръката й и я намести върху издутината на панталоните му.
— Това достатъчен отговор ли е, мадам?
С тихо възторжено възклицание тя го опипа през плътно прилепващата дреха.
— Панталоните ти оставят доста на въображението.
Повдигнал вежди, той я огледа изкосо.
— И сама можеш да ги разкопчаеш, сладката ми.
Тя вдигна очи към лицето му, но го виждаше само в профили не успя да прочете кой знае колко по изражението му. Затова въпросително наклони глава.
— Няма ли да те притесни, че съм толкова дръзка, когато каретата минава през центъра на града?
— Ще ме разочароваш, ако не си.
Най-сетне тя успя да го разкопчае и скоро малката й ръка се плъзгаше навътре. В един изпълнен с наслада миг Джеф през зъби си пое дъх, а при следващите й действия му се наложи да полага доста усилия, за да не забрави да диша.
Раелин се почувства изпълнена от странно задоволство, че в ролята си на съпруга е способна да предизвика подобна реакция у него. Щом можеше да стори това с мъж с неговата зрялост и опит, вече не се чувстваше чак толкова наивна и незряла. Всъщност стана й невероятно приятно, когато забеляза колко погълнат е съпругът й, докато се наслаждава на ласките й — сякаш от последния път, когато е изпитвал подобни усещания, бяха изминали не няколко часа, а цели години. Раелин остана доста изненадана и от откритието, че да му доставя наслада, за нея е също толкова възбуждащо, колкото и когато самата тя е обект на ласките му.