Прикован от чувствената магия, сътворена от жена му, на Джеф му трябваше доста време, докато осъзнае, че вече приближават до целта на пътуването им. Като се покашля, за да пооправи пресипналия си глас, той се наведе напред и отвори малката вратичка към капрата, за да нареди на кочияша:
— Тадеус, засега забрави за шивачницата. Вместо това ни разведи на кратка обиколка из града. Ще ти кажа, когато пожелаем да се върнем при господин Фаръл.
Половин час по-късно Джеф скочи от каретата и с усмивка помогна на жена си да слезе. Спогледаха се с грейнали очи и пръстите му многозначително стиснаха нейните. После Джеф я хвана под ръка и я поведе към триетажната сграда, която приятелят му купил преди пет години.
Джеф й каза, че Фаръл Ивс живеел на горните два етажа, а на първия се помещавало неговото моделиерско ателие. Обикновено при Фаръл работели осем души, от които най-важна била младата вдовица Елизабет Далтън — тя отговаряла за проектирането на новите модели и надзиравала работата на шивачките, помагала в управлението на магазина и в много други неща. Накратко била изключително важна за бизнеса на Фаръл.
В шивачницата на Ивс работеха шест шивачки и един снажен младеж, момче за всичко. Въпреки малобройния персонал, дюкянчето обслужваше повечето от високопоставените дами в Чарлстън и околностите му, като попълваше гардеробите им със зашеметяващи тоалети за всички сезони. Предлагаха се също и готови облекла.
Джеф въведе Раелин в уютно фоайе, от двете страни на което имаше две обширни помещения. В тях, върху дълги маси, бяха наредени какви ли не прекрасни платове във всякакви разцветки.
През отворените врати на най-близките отделения за шивачките Раелин зърна две кукли манекени, облечени в невероятни модни рокли, от които личеше вещината на моделиера. До входа на последната стаичка висока тъмнокоса жена на около двадесет и пет години говореше с една шивачка. Щом забеляза двамата посетители, тъмнокосата жена бързо се приближи към тях, за да ги посрещне с ослепителна усмивка.
— Господин Бърмингам, колко се радвам, че ви виждам отново! — възкликна тя със звънък глас. Тъмните й очи искряха очарователно. Непринудена и грациозна, с вродена красота, подчертавана още повече от елегантната й бледожълта рокля, жената сякаш излъчваше вътрешно сияние.
— Елизабет, както винаги изглеждаш великолепно! — весело възкликна Джеф, свали цилиндъра си и с поклон го притисна към гърдите си. После плъзна ръка зад кръста на жена си и я представи с широка усмивка, от която личеше колко се гордее с нея. — Позволи ми да ти представя съпругата си, Раелин. Скъпа, това е госпожа Елизабет Далтън. Тя е по-незаменима и от дясната ръка на Фаръл.
При този комплимент Елизабет се засмя и смутено махна с ръка, преди да се обърне към Раелин:
— Щастлива съм най-после да се запознаем, госпожо Бърмингам. Господин Ивс буквално не е спирал да ви хвали, откак ви видя при онази случка пред магазинчето ни.
Срамежливата усмивка на Раелин издаде смущението й.
— О, божичко, така се надявах онова вече да е забравено! Но като знам колко народ ни видя в онзи ден, сигурно е невъзможно току така да спрат да говорят за случилото се.
Елизабет се засмя.
— Когато става въпрос за някой от семейство Бърмингам, скъпа, бъдете абсолютно сигурна, че хората от Чарлстън няма да пропуснат да поклюкарстват. Но пък при вашата красота, госпожо Бърмингам, дори не е нужно да носите името на едно толкова известно семейство, за да привлечете вниманието. Където и да идете, хорските погледи ще ви следват неотклонно.
— Благодаря, госпожо Далтън — отвърна Раелин с очарователна усмивка. — Наистина сте много мила. Но позволете да споделя колко се радвам, че най-сетне имам възможност да посетя магазина на господин Ивс. — Синьозелените й очи засияха възторжено, докато оглеждаше елегантно обзаведените помещения. С типично женското си пристрастие към всичко красиво тя заоглежда топовете скъпи платове, наредени по масите. Та това място е рай за жените!
Моделиерката звънливо се засмя.
— О, наистина! По моля ви, госпожо Бърмингам, наричайте ме Елизабет. За мен ще е чест.
— Удоволствието с изпяло мое, Елизабет — изчурулика Раелин.
Елизабет с грейнали очи огледа роклята на Раелин. Тя бе една от най-красивите дневни рокли, изработени от шивачницата на Ивс. Моделиерката изпита дълбоко задоволство, че това прелестно творение на шивашкото изкуство се носи от толкова красива дама.