Убиецът рухна в агонизираща купчина в краката му. Джеф смъкна качулката маска толкова яростно, че главата на негодника клюмна върху раменете му. Обзет от несдържана ярост, Джеф отново сграбчи наметалото и като изправи мъжа, го удари с юмрук в челюстта. Вбесен, продължи да го удря, докато убиецът рухна в безсъзнание в ръцете му. Най-сетне Джеф пусна наметалото му и го остави да се свлече на земята. Едва тогава протегна ръка и обърна лицето му към оскъдната светлина на луната.
— Самият лорд Марсдън!
— Марсдън! — възкликна Раелин, приближавайки се до съпруга си. — Но защо, Джефри? Какво сме му сторили?
— Ключът към този въпрос, скъпа, може би е просто какво е сторил той на баща ти. Английски лорд е, нали? А и каза, че знае за неприятностите на баща ти, значи е дошъл от Англия достатъчно скоро, може би съвсем скоро след теб. Да предположим дори, че не е дошъл да търси земи за дъщеря си, а с някаква определена мисия. Например да открие нещо изключително важно, да речем — писмо, което да удостоверява невинността на баща ти, а в същото време да доказва, че Марсдън е виновен. Ако е смятал, че баща ти е пазел подобно доказателство в ковчежето, то това би обяснило защо някой — може би самият Марсдън — се е опитвал да отвори тайното отделение. Когато го открих, то беше празно, но това не значи, че Фрай не е откраднал съдържанието му, докато ковчежето е било в него.
— Открил си тайно отделение? — слисано попита Раелин.
— Да, намерих го точно в онази нощ, когато ти избяга от Оукли.
Раелин се замисли.
— Може би, както казваш, Купър Фрай е открил тайното отделение по време на пътуването по море и е взел съдържанието му.
— Ще трябва да го поразпитаме за това. А колкото до лорд Марсдън, той присъства на бала в Оукли. Може би дори е бил в спалнята ни, когато Нел е дошла в къщата, за да ме заплашва. Може да я е убил, за да й запечата устата завинаги. Както знаем и двамата, този мъж доста си пада по ножовете.
— Той намушка и Райе!
Точно в този момент заместник шерифът Чарли дотича запъхтян иззад ъгъла на къщата, стиснал голям пистолет в ръка. Внезапно забеляза двете сенки в двора близо до къщата и се закова на място, разкрачен и стиснал е две ръце пистолета си, прицелен в тях.
— Господин Бърмингам? — заекна помощникът объркано и отпусна двете си ръце. — Ммислех, чче ви бяхме заключили в затвора?
— Аз пък се отключих — накратко обясни Джеф и посочи към мъжа, паднал в несвяст на земята. — Завържи тая торба кокали, Чарли. Влизам в къщата да видя как е Райе. Жена ми каза, че тоя изрод го е намушкал.
— Ннамушкал е шшерифа! — гласът на Чарли прозвуча направо немощно от тревога.
Джеф затвори кухненската врата зад гърба на Раелин и я поведе към трапезарията. Лунната светлина, проникваща през прозорците на преддверието, им помагаше да се ориентират. Щом заобиколиха масата в трапезарията, чуха откъм преддверието познат глас, който изрева:
— Проклятие, къде са всички?
В мрака Джеф и Раелин се спогледаха изненадано. Изтичаха в преддверието, където Райе бе успял да се подпре на стола.
— Ти си жив! — извика Раелин с радостен смях.
— Разбира се, че ще съм жив — изръмжа Райе, притиснал ръка към кървавото петно под рамото си. — Обърна се подозрително към Джеф и присви очи: — Как, по дяволите, успя да се измъкнеш? Оставих те здраво заключен!
— Не толкова здраво — възрази Джеф и се изкикоти. — И ето ме тук, за да го докажа.
— И онзи мизерник Олни ли се измъкна? — ядосано попита Райе.
— Не, той си е в килията. Или поне беше там, когато тръгвах, а ако не е фокусник, сигурно все още си е там.
— Достатъчно лошо, щом още си лежа тук — изръмжа Райе и трепна от болка, когато Джеф се опита да свали сакото му. Ехей, няма що да бързаш толкова! Проклетата рана няма да избяга, затуй карай по-полекичка.
— Извинявай — измърмори Джеф и продължи да го съблича, вече по-внимателно.
Раелин бе донесла бинтове и чисти кърпи за Райе, а сега се зае да запали няколко лампи в преддверието. Райе беше прободен малко под рамото, безопасно далеч от сърцето и дробовете, но достатъчно дълбоко, че да изисква грижите на лекар.
Джеф седна на петите си и направи кисела физиономия.
— Доктор Кларънс ще трябва да се погрижи за това, Райе. Доведе ли със себе си и някой друг освен Чарли?
— Да, трябва да има още няколко доброволци някъде отпред. Или поне там ги оставих, когато влязох, за да проверя как са нещата в къщата. Останалите от хората ми са в склада на Фридрих. И аз бях там, когато Илайджа най-сетне ме намери. Щом видял тоя с качулката да влиза тук през парадния вход, метнал се на коня и веднага тръгнал да ме търси, само че мен ме нямаше в шерифството. Ако не беше онзи с прерязаното гърло в пансиона, щях да дойда тук много по-рано. — В този миг той си спомни, че убитият е роднина на младата жена и вдигна очи с извинително изражение. — Съжалявам да ти го кажа, Раелин, но мъжът, който е бил убит там, се оказа, че е вуйчо ти.