Наближаваше обяд, когато една проститутка на име Труди Винсънт пристигна в къщата на Елизабет и донесе малък пакет за Раелин Бърмингам. Подсмърчайки и ронейки два реда сълзи, жената обясни на слисаната Раелин:
— Вуйчо ти Куп ми каза, случи ли му се нещо лошо, да дойда да ти дам това пакетче и да ти кажа, че го намерил в ковчега на баща ти или някъде там и че по право си било твое. Разправяше нещо от сорта, че писмото можело да очисти името на баща ти и да изобличи истинските мръсници, дето са му подлели вода.
Раелин притисна безценния плик към сърцето си.
— Благодаря ви от все сърце, госпожице Винсънт — отвърна тя, а сърцето й щеше да политне от радост. Помоли мъжа си за една златна монета и я даде на жената от благодарност. Това бе най-малкото, което можеше да стори за такъв чудесен дар.
Уличницата никога през живота си не беше печелила златна монета и макар че не беше смятала да приказва много-много, сега бе толкова преизпълнена с благодарност, че бе готова да разкаже и останалата част от съобщението, което Оливър Фентън й бе наредил да предаде на младата жена.
— Той каза да ви кажа и че точно лорд Марсдън убил Нел и че истинският ви вуйчо Куп се удавил, когато още бил съвсем млад. Тогава старият Куп плавал на един кораб с него. Точно затова знаеше и толкоз много за семейството му. Искаше да напише всичкото това черно на бяло, ама нали не беше особено сръчен е перото, та ми ги разказа тия неща аз да ви ги кажа.
Самият Джеф, щом чу всичко това, бе толкова доволен, че й даде още една златна монета за награда.
— И двамата с жена ми сме ви много благодарни, госпожице…
— Наричайте ме просто Труди, господине — отвърна проститутката с възторжена усмивка. — Тъй ми викат всички. — Тя притисна монетите към сърцето си. — То даже аз трябва да ви благодаря за тия пари. Старият Куп… — тя поклати глава и продължи: — Оливър Фентън, де, та двамата с него се разбирахме много добре. Преди да го убият, си крояхме планове как ще идем на Север и ще си отворим кръчма. Каза, че не било никак безопасно да живеем тук, дето господин Фридрих и другите все се опитвали да му навредят. — Тя дълбоко въздъхна. — Прав е бил, като гледам как му клъцнаха гърлото ония главорези. Че и тоя долен Марсдън, как само убил горкичката Нел!
Труди въздъхна, дълбоко опечалена от смъртта на момичето, после отново погледна Джеф.
— Познавах Нел много добре. Даже може да се каже, че бяхме приятелки. Веднъж се опитах да й налея малко разум в главата, да не подсмърча след вас и да си въобразява разни работи. Ако не си мислеше, че е чак толкоз влюбена във вас, господин Бърмингам, може би хич нямаше да се остави оня ирландски капитан да я вкара в леглото си, докато беше отседнат в същия хан. Тя каза, че той страшно приличал на вас, ама след няколко дни трябваше да отплава. И щото бяха заедно съвсем кратко време, той така и не разбра, че й е направил бебе. Дано някой ден пак да доплава насам и да му кажа какво хубаво момченце са си направили двамцата с Нел.
Раелин приятелски протегна ръка към жената.
— Благодаря ти, че дойде, Труди — промълви тя, когато уличницата стисна ръката й, при това доста учудена. — Ти ни изясни толкова много неща, колкото никой друг не е успявал досега. Безкрайно съм ти благодарна за всичко. Макар че понякога се досещах за някои неща, никога досега не съм знаела всичко. Наистина много се радвам, че има поне един човек, който знае истината и може да я обясни подробно. Благодаря ти за всичко.
— Няма защо, госпожо Бърмингам.
Джеф обаче реши да попита и още нещо:
— Ако двамата с жена ми дойдем с теб при шерифа, съгласна ли си да му разкажеш всичко това? Така много ще го улесниш в разследването.
Труди се позамисли, после кимна.
— Мога да го сторя, господин Бърмингам. — После сви рамене. — Освен това и аз искам да видя всичките тия мръсни убийци окошарени, та да не бродят насам-натам и да въртят такива гадни номера на добри хора като вас и хубавата ви госпожа.
Плантацията Оукли си беше същата, каквато я помнеше Раелин, но самата тя се върна у дома вече променена в много отношения. А и беше преизпълнена от нови надежди и стремежи. Твърдо вярваше, че щом адвокатите занесат писмото на Марсдън на заслужаващите доверието й благородници от близкото обкръжение на крал Джордж, не след дълго името на баща й ще бъде изчистено, а съучастниците на Марсдън, лордовете Прескот и Хейвлок, ще бъдат арестувани и изправени пред съда за предателството си спрямо английската корона.
Благодарение на Труди из Чарлстън бързо плъзна новината, че лорд Марсдън е убиецът на Нел, а не Джефри Бърмингам, както много бяха предполагаш. Труди също така разправяше на всички, че ирландският капитан е истинският баща на детето на Нел.