— Сигурна съм, че бизнесът на господин Ивс ще достигне небивал разцвет, щом хората от града ви зърнат облечена в негова рокля, госпожо Бърмингам. А когато ви хвалеше за красотата ви, господин Ивс стигна дотам, че дори ви сравни с Хедър Бърмингам. Бях убедена, че преувеличава, но само докато не ви видях с очите си.
Пламналите страни на Раелин издадоха колко й е приятно да чуе подобен комплимент.
— Хедър е невероятна красавица и за мен е огромна чест, че са ме сравнили с нея.
— Гордейте се, госпожо Бърмингам — каза Елизабет, — защото просто не мога да си представя коя друга жена в областта може да се сравнява по хубост с вас двете.
— А ти поглеждала ли си се в огледалото, Елизабет?
Елизабет доста се смути и притисна ръка към бузата си.
— Моля ви — примоли се Елизабет с неловък смях. — Карате ме да се изчервявам.
Раелин послушно побърза да смени темата.
— Откак получих няколко от прекрасните ви рокли, все се възхищавам на моделите и на умението на шивачките ви. Допреди година и самата аз с удоволствие измислях моделите за много от дрехите си. Разбира се, това беше, докато баща ми бе още жив. Тогава можехме да си позволим много по-хубави рокли от онази, която носех в деня, в който Джеф ме спаси от вуйчо ми. Моят шивач в Лондон бе много мил човек и често изработваше рокли по моите скици. Когато семейството ми изпадна в неволя, той започна да ми плаща за моделите и гордо ги представяше за свои пред клиентките си. А аз наистина нямах нищо против, тъй като той все увеличаваше възнаграждението ми. Но, боя се, никога не бих могла да проектирам рокли като тези, които нося напоследък. Доколкото разбрах, господин Ивс ги е избирал, когато Джефри изпрати госпожа Брустър да ми купи дрехи. Когато се върна в своето магазинче, шапкарката не спираше да хвали таланта на господин Ивс. Каза, че дотогава въобще не е знаела, че точно срещу нейното магазинче се помещава шивачницата на един толкова даровит моделиер.
Устните на Елизабет насмешливо се разтегнаха.
— Да, госпожа Брустър определено ми се стори доста превъзбудена в онзи ден. Струва ми се, че дотогава въобще не беше виждала отблизо господин Ивс. А той наистина има страхотен подход към дамите. Колкото до вашите дрехи, госпожо Бърмингам, господин Ивс никога не би позволил да ги избира друг, тъй като двамата с мъжа ви са много близки приятели. Но трябва да ви призная нещо. Точно тогава не разполагахме с кой знае колко готови облекла, така че изборът не беше труден.
Жената сви рамене и продължи:
— Обикновено шием само по поръчка, но тогава се бе случило нещо непредвидено. Младата дама, за която бяха поръчани роклите, внезапно бе лишена от средства и не можеше да ги плати. Изглежда, брат й е заложил цялото им наскоро придобито наследство в едно конно надбягване. Жребецът, който самият той отгледал още от раждането му, щял да се състезава с някакъв друг кон. Жребецът наистина беше много бърз. Самата аз съм го виждала по време на състезание. И този брат се надявал да удвои наследството и на двама им, тъй като бил подмамен да се състезава от някакъв човек, който изглеждал пълен аматьор в бранша. За нещастие жребецът на брата бил намерен мъртъв в конюшнята точно в утрото преди състезанието. И така, господен Фридрих, собственикът на другия кон, спечелил всичко, без дори да участва в истинско състезание. Господин Ивс сметна, че няма нужда да товари е още дългове горкото момиче, след като и без това двамата с брат й са изпаднали в доста тежко положение. И се съгласи да не изисква плащане за поръчаните рокли. Ако има някой виновен в цялата тази история, то и двамата с господин Ивс сме убедени, че това е господин Фридрих. Някой от наемниците му е отровил жребеца. Честно, по мое мнение този човек трябва да бъде публично бичуван заради стореното.
— Предполагам, става въпрос не за друг, а за Густав Фридрих — поинтересува се Джеф. Когато в отговор получи утвърдително кимване, той язвително изказа и своето мнение по въпроса: — Съгласен съм за бичуването, Елизабет, но лично аз смятам, че този човек е трябвало да бъде затворен още в мига, в който е слязъл от кораба от Германия. Вече много хора в Чарлстън пострадаха от делата му и имам чувството, че злодеянията му ще продължат.
— Доколкото разбрах от господин Ивс, именно господин Фридрих е бил злодеят, който отвлече жена ви — каза брюнетката. — След всичко, което чух за него, вече съм убедена, че този човек е пълен негодник.
— Отвратителен е наистина — съгласи се Раелин и натъжено въздъхна. — Много ми е мъчно за онази млада дама и сега изпитвам известни угризения, че съм се възползвала от нейните рокли. Но наистина те страшно ми харесват, Елизабет. Не само че са изумително красиви, но и съм впечатлена от перфектната изработка. Дори и в Англия не съм виждала подобно майсторство.