Джеф обгърна с ръка раменете на жена си и й се усмихна.
— Фаръл наистина е много талантлив моделиер, скъпа, но Елизабет е тази, която отговаря за фината изработка. Самата тя някога бе високо ценена шивачка, преди да изгуби съпруга си. А сега обучава на своето изкуство другите жени, които работят тук.
Нежните розови устни на Елизабет отрониха звънливия й смях.
— Божичко, ще ми се завърти главата от всичките тези ласкателства, и господин Ивс никак няма да е доволен. По-добре да се кача горе и да му кажа, че сте решили да ни посетите. — Тя махна с ръка към креслата и канапето, които осигуряваха удобно място за сядане, и покани гостите да се разположат. — Моля, настанете се удобно! Няма да се бавя.
Докато Елизабет я нямаше, Раелин се разходи до другия край на коридора, за да разгледа няколко топа копринен брокат, които бяха привлекли вниманието й. Накъдето да погледнеше, откриваше възхитителни материи. Платовете бяха с такова качество, че тя просто не можеше да си представи колко ли ще струва една рокля от подобни материали.
Върху пищно украсената е дърворезба библиотечка Раелин забеляза цяла колекция от малки кукли манекени, облечени в миниатюрни модели на модни облекла, които можеха да бъдат поръчани. Зад стъклените витрини на библиотечката се виждаха няколко кожени папки, пълни със скици и рисунки на всякакви рокли. Ако някоя клиентка не би могла да си хареса нещо от тях — колкото и абсурдно да звучеше това, — то със сигурност талантливият моделиер щеше да й проектира нещо особено елегантно, точно по вкуса й и най-вероятно на доста по-екстравагантна цена.
Раелин си спомняше Фаръл Ивс като мъжа, който великодушно услужи на Джеф с необходимите пари, за да я откупи от вуйчо й, след като той се бе опитал да я продаде на Густав Фридрих. Джефри предложи на Купър Фрай баснословна сума за нея и вуйчо й не можа да устои на изкушението. А Фарът се съгласи да услужи на Джефри, за да му спести времето, необходимо за да иде до корабната компания, за да вземе парите. И така, именно с негова помощ въпросът бе уреден възможно най-бързо.
Раелин не си спомняше почти нищо за хората, които се бяха струпали около тях в онзи ден. Но пък не беше никак трудно да се сети как изглежда моделиерът. Той буквално се извисяваше с повече от една глава над зяпачите наоколо — беше висок горе-долу колкото братята Бърмингам. Красиво изсечените черти на лицето му се подчертаваха от изрядно поддържана заострена брадичка и Раелин бе склонна да признае, че с късо подстриганата си, изрусяла от слънцето, светлокафява коса и с живите сипи очи той изглежда не по-зле дори от съпруга й и неговия брат, Брандън. А сега имаше възможност да поразпита Джеф за моделиера.
— Каза, че двамата с господин Ивс сте много близки приятели, нали?
— Да, скъпа. Познавам го, откак бяхме съвсем млади. Умението му да измисля красиви дрехи и да избира най-подходящите тъкани за тях произтича от стремежа му самият той да се облича добре. Родителите му не бяха богати. Затова той често ставаше прицел на подигравките на роднините си, понеже трябваше да доизносва овехтелите им дрехи. Но пък за присмеха Фаръл им се отплащаше с юмруци и още преди да навърши двадесет години, си спечели славата на много добър боксьор. Този спорт му потръгна и след няколко години успя да спести достатъчно пари от успешните боксови мачове, че да си наеме една шивачка, която да изпълнява проектите му за дрехи. Това беше преди около седем или повече години. Но от самото начало си личеше, че Фаръл не е обикновен шивач. Беше прекалено талантлив, за да се задоволи с обикновена шивачница. В крайна сметка успя да си извоюва правото да бъде наричан господин Фаръл Ивс от онези, които някога му се смееха. А ние имахме голям късмет, че той беше на наша страна, когато нападнахме склада на Густав. Той наистина много ни помогна да спечелим битката.
— Сега пък какви лъжи разправяш на хубавата си съпруга, Джефри, момчето ми? — попита дълбок мъжки глас с весели нотки. Раелин се обърна тъкмо навреме, за да види как Фаръл Ивс наведе глава, за да мине през вратата откъм стълбищата.
— Че много те бива с юмруците и с чифт пистолети в ръцете — ухили се Джеф и закрачи към приятеля си с протегната ръка.
— Ех ти, хубавецо, не си ли научил вече, че не можеш да се скриеш от всичките тези жени, които си наел? Рано или късно, все ще те открият.