Сега и Джеф на свой ред проследи с поглед Раелин, която се отдалечи от тях, за да разгледа красивите платове по другите маси. Зачуди се дали и неговото изражение издава е каква наслада я гледа. За да не бъде забелязан как зяпа жена си, той напомни на моделиера:
— Каза, че не твоите шивачки те безпокояли, а някаква вдовица, тръгнала да си търси съпруг. Да не би Елизабет да ти е вдигнала мерника?
— Мили боже, не, човече! — Фаръл се изсмя на абсурдното предположение. — Тя е може би единственият нормален човек сред познатите ми. Говорех за друга вдовица — шапкарката от отсрещната страна на улицата. Откак ми я прати да купи дрехи за Раелин, тя започна все да наминава насам, уж да носи разни курабийки, пасти и манджи, дето ги била сготвила специално за мен. Но пък идва и без повод по всяко време. Казвам ти, Джефри, през последните две седмици тази жена ме принуди да се крия в апартамента си по-често, отколкото съм стоял там от три месеца насам.
Джеф развеселено подсвирна.
— Бас ловя, че Телма Брустър ти е хвърлила око, хубавецо!
За миг веждите на Фаръл се повдигнаха.
— А е най-малко с двадесет години по-стара от мен и се държи като глупава девица на първата си среща. Като я гледа човек, ще си каже, че съм се опитвал да й дигна полите. — Той изсумтя презрително. — Сякаш бих пожелал подобно нещо!
— Бих предложил услугите си, хубавецо, но нямам представа с какво бих могъл да ти помогна. А и определено не ми се ще аз да си навлека подобно внимание от нейна страна.
— Нали вече си женен? Сега госпожа Брустър сигурно смята, че си вън от обсега й. Обаче мен направо ме е страх да изляза от магазина през предната врата. Знаеш, че никога не съм се замислял самият аз да се задомявам, но напоследък се улавям, че тази идея се промъква в главата ми, само и само да държа на разстояние тази шапкарка. Не е ли жалко, а? Един заклет ерген да отстъпи от принципите си по подобна причина. Вече съм направо отчаян, но ще се постарая да не скоча от тигана, та право в огъня. Колкото и жени да съм задявал, още не съм открил някоя сладка госпожичка, която да не ме отегчава до смърт.
— А Елизабет отегчава ли те?
Фаръл неловко размърда широките си рамене.
— Не, разбира се, но тя работи за мен.
— О, вярно, забравих колко е важно това — внимателно го предизвика Джеф.
Фаръл подозрително изгледа приятеля си.
— Накъде биеш, Джефри, момчето ми?
— Просто се опитвам да ти отворя очите. Никога ли не си забелязвал колко красива е Елизабет?
— О, забелязвал съм, и още как! Но съм стигал само дотук. В онази нощ, когато цапардосах Емъри, тя е чула, че го заплашвам. А няколко нощи по-късно, когато донесох тялото му у тях, Елизабет ме изгледа така, сякаш внезапно съм се превърнал в триглаво чудовище. Струва ми се, тогава тя си помисли, че аз съм го убил. Докато копаех гроба му, Елизабет седеше на един стол на верандата и просто ме гледаше. Беше някак отнесена. Нито плачеше, нито говореше. След известно време влезе в къщата и след малко, когато влязох и аз, я открих на колене, бършеше пода с парцал. Трябваха ми няколко минути, докато схвана, че водите й са изтекли и ще ражда. Не ми даде да я занеса горе до спалнята, даже не ми позволи да се приближа до нея. Метнах се на коня и отидох да доведа акушерка, а после пък крачех напред-назад по верандата като млад баща, докато Джейк се роди. Че тогава пък и акушерката ми го донесе да го видя, сякаш си беше наумила, че аз съм таткото на момчето. По дяволите, отлично знаех, че тя познава семейството и е съвсем наясно, че Емъри е бащата. Освен ако той не се е раздрънкал, докато е пиян, че аз съм задяват жена му. Както и да е, след като платих на жената да остане с Елизабет през нощта, се прибрах у дома.