— Положението на Елизабет много се влоши, когато се разчу, че Емъри е мъртъв. Хората започнаха да я тормозят да плаща дълговете му, заплашваха, че ще вземат, каквото могат, от фермата като разплата, а по онова време тя нямаше достатъчно пари дори да изхранва себе си и детето. Предложих й работа тук, но тя възрази, че хората щели да заговорят за нас още повече. След като отказа да дойде да работи тук като моя помощница, узна колко ще припечелва, ако иде да готви и да мие подовете в странноприемницата на Чарли. И тогава реши, че няма да може да отгледа Джейк в такава немотия. А щом прие предложението ми, аз платих на една дойка да се грижи за сина й тук, в магазина, докато Елизабет рисува модели за рокли. Когато продаде фермата, тя се премести да живее наблизо в града. Казвам ти, Джефри, преди тя да започне да работи за мен, моделите ми никога не са били толкова хубави. И оттогава отношенията помежду ни са чисто делови. Сега тя надзирава другите шивачки и избира платовете за моделите ми. Ето на, онзи ден нае едно неомъжено момиче, бременно, което — по нейните думи — било много сръчно с иглата…
Джеф се стегна тревожно.
— Да не би да се казва Нел?
— Да, май така беше. Защо? Познаваш ли я?
— Достатъчно, за да знам, че тя не бива да шие роклята на жена ми.
Устните на Фаръл потрепнаха под заострената му брадичка.
— От теб ли е прихванала?
— Нищо не разбираш. Тя ме обвини, че аз съм бил бащата на нейното бебе, и то пред Раелин.
Фаръл дълго оглежда приятеля си, докато най-сетне скептично повдигна вежди.
— Честно да ти кажа, Джефри, смятах, че имаш по-добър вкус за жените. Нел въобще не ми се струва твой тип.
— И не е.
— И как искаш да постъпя с нея?
— Никак, направил си достатъчно. Не исках да се оставя Нел да ме изнудва за пари, но ще се нуждае от средствата, които може да припечели, за бебето и за себе си. Струва ми се, че не остава много време, докато роди. А ти си най-добрият й шанс да припечели честно парите, които ще й трябват.
Елизабет с усмивка поведе Раелин към масичката. Тъмнокосата жена напълни чашките им и се настани в едното кресло с чаша чай и за себе си. Почерпиха се и с курабийките, след което Елизабет започна с предложенията за балната рокля на Раелин.
— Госпожа Бърмингам има толкова хубава кожа, че за да я подчертава, платът трябва да е с пастелен, блед цвят.
Фаръл кимна замислено, докато гледаше Раелин над ръба на чашата си.
— Да, може би розово, нежно розово, като руменината по страните й.
— Меки коприни една върху друга, най-горната обсипана с лъскави мъниста — промълви Елизабет, загледана в обекта на разговора им.
Моделиерът отново кимна в знак на съгласие.
— Вече си я представям, Елизабет… Тясна рокля, подчертаваща колко стройна е дамата в нея, с тесни ръкави и къс, обсипан с мъниста, шлейф. Ще й трябват и сатенени пантофки и, разбира се, дантелено ветрило, цялото в блестящи мъниста. Тя на всяка цена трябва да бъде ослепителна.
Удивена от въображението на моделиера и помощницата му, Раелин учудено гледаше ту единия, ту другия. Най-сетне с усмивка се обърна към съпруга си:
— Никога не съм и предполагала, че е възможно една бална рокля да бъде измислена с такава лекота! Самата аз с часове рисувах скици за моделите, но обикновено изхвърлях повечето от тях.
— Значи самата ти си моделирала дрехи? — попита Фаръл, внезапно заинтригуван.
Раелин бавничко кимна, но не й се искаше да прозвучи така, сякаш се хвали с уменията си.
— Само за кратко, и то за удоволствие. А по-късно и за да припечелвам по нещо, докато все още живеехме в Англия. Преди това, когато все още можехме да си позволяваме хубави и скъпи дрехи, измислях модели само за мен и за майка ми.
Фаръл й намигна и като се ухили, погледна косо Джефри.
— Прекалено късно ли е да те открадна от съпруга ти?
Раелин се досети, че закачката е насочена предимно към мъжа й, затова потисна смеха си и сви рамене, все едно това ни най-малко не я интересуваше.
— Страхувам се, че да. Нали виждаш, твърде много се привързах към Оукли и никак няма да ми е приятно да напусна тази плантация…
— Плантацията?! — повтори Джеф, който изглеждаше ужасно обиден.
Раелин мило се усмихна и го погледна с блеснали очи.
— Е, разбира се, ще ми липсваш и ти, Джефри.
— Ха! — Съпругът й скръсти ръце върху гърдите си с намерението да продължи да се преструва на обиден, но като видя колко се забавляват останалите, омекна достатъчно, че да се ухили и той:
— Май трябва да се постарая да впечатля повече съпругата си, преди да си е намерила някоя плантация, по-внушителна от моята.
Раелин утешително погали мъжа си по ръката.