Раелин се постара да откъсне мислите си от тази болезнена тема и реши да се поразкърши. Първо се изви от кръста наляво и надясно, после се наведе напред и допря длани до пода. Когато отново се изправи, изви гръб колкото може по-назад, а после направи цялото упражнение още веднъж.
По пътя от Англия насам палубата за пътниците четвърта класа беше толкова претъпкана, че нямаше място дори да се върви из тъмната влажна дупка, в която бяха осъдени да пътуват по-бедните. Всяко движение извън тясното пространство, отредено за нея и за майка й, обикновено означаваше да пречат на другите, а и двете не желаеха това. Обездвижването й от онези ужасни три месеца бе оставило у нея някаква скованост, която дори и сега все още чувстваше скоро след ставане от сън. Все пак, казваше си Раелин, самата тя изкара късмет, че оцеля при мизерните условия и оскъдната храна. А майка й нямаше този късмет.
— Доста рано си станала, скъпа.
Раелин ахна сепнато, изправи се и погледна назад към верандата, откъдето бе долетял дълбокият мъжки глас. Съпругът й бавно се приближаваше към нея. Сигурно бе минал покрай отворените френски прозорци на спалнята й, докато тя все още е спяла, най-вероятно, за да види как върви работата на дърводелците от другия край на верандата — любимото му място, откъдето често наблюдаваше напредъка на строителната площадка. Не носеше нито риза, нито обувки, само тесни сивокафяви панталони, които подчертаваха мускулестите очертания на бедрата и кръста му. Късата му гарвановочерна коса стърчеше на влажни кичурчета.
Може би Раелин все още сънуваше, и това бе поредната й фантазия за мъжа, който я бе грабнал в последния момент изпод колелата на една летяща насреща й карета, скоро след като съвсем случайно се бяха сблъскали на главната улица в Чарлстън. Раелин реши, че той изглежда особено мъжествен в ранния утринен час. Не се и съмняваше, че това впечатление отчасти се дължи на оскъдното му облекло, тъй като този мъж бе надарен с изключителна физика. Раменете му бяха широки, ръцете — възхитително оформени и с гъвкави мускули, тъмноокосмените му гърди бяха масивни в горната си част, после тялото му се стесняваше като изваяно през релефно очертаните мускулчета по ребрата до тънкия кръст. Раелин много добре знаеше, че под добре прилягащите панталони хълбоците му са достатъчно тесни, за да им завиди всяка жена. Обичаше да язди, а и редовно се боксираше с няколко от близките си приятели — просто така, за удоволствие. В резултат мускулите му бяха стегнати и тренирани до вибрираща твърдост.
Лицето му имаше наистина благородни черти: мъжествено изсечена челюст под красивия загар на кожата, тесен нос със съвсем лека орлова извивка, а в средата на брадичката имаше малка вдлъбнатина. Когато се усмихваше или замислено присвиваше устни, под скулите се появяваха мънички, едва загатнати, бразди, които — заедно с красивите му тъмнозелени и някак прозрачни очи — неизменно привличаха вниманието на младите дами. Навикът му, да се усмихва малко накриво, би могъл да бъде причислен към най-смъртоносните оръжия що се отнася до сломяването на съпротивата на която и да е жена. И самата Раелин вече знаеше, че съвсем не е неуязвима за тази усмивка. Неведнъж й се налагаше да полага особени усилия, за да не загуби здравия си разсъдък в негово присъствие.
Докато го гледаше, Раелин ужасно се изкушаваше да протегне ръка и да погали тази корава маса от сухожилия, мускули и твърди къдрави косъмчета, която представляваха гърдите му както бе сторила в първата им брачна нощ. Тогава за първи път го видя без дрехи и остана поразена от мъжествената му красота. Оттогава нещата доста се бяха променили. И все пак, въпреки предубежденията си, Раелин чувстваше, че все повече се привързва към този джентълмен южняк на име Джефри Лорънс Бърмингам.