— О, моля те, Джефри! Вече и без това ми подари толкова чудесни неща. Не ми трябват скъпи бижута, когато имам теб! Нека просто се поразходим и разгледаме витрините по улицата. Не съм го правила още откак арестуваха баща ми.
Джеф галантно махна с ръка към главната улица пред тях.
— Вашите желания за мен са заповеди, милейди.
Двамата продължиха нататък по улицата, като често-често спираха, за да приемат поздравленията и благопожеланията на разни съседи и приятели, все отколешни познати на Джеф. Сред всички тях Раелин с радост забеляза поне едно познато лице. А щом и Телма Брустър ги видя, мигом изтърча от шапкарското си магазинче с широка усмивка.
— О, вие двамата сте сладки като сватбена торта, да знаете! — посрещна ги жената с пискливия си глас. — От две седмици няма ни вест, ни кост от вас. Казвам ви, щом ви видях да влизате в магазина на господин Ивс, едва се удържах да не прескоча и аз до там, че да си побъбрим, да ми кажете как вървят нещата, как я карате. Само че тъкмо тогава имах клиенти в магазина. Чувам, оженили сте се. Едва не припаднах, като ми казаха, ама и как иначе! Пък и нали все това разправят из града колко хубава двойка сте и такива работи.
— Като се замислих какво ме бяхте посъветвали, госпожо Брустър, реших, че ще е най-добре веднага да се оженя за Раелин — весело й отвърна Джеф. — И бяхте права, както винаги. Оукли вече въобще не е толкова самотно място, колкото преди. Никога не съм бил по-щастлив!
Жената се изкикоти и шляпна с ръка по пълничката си буза.
— Когато ви съветвах да си намерите господарка на Оукли, господин Джефри, въобще не предполагах, че ще го сторите още на същия ден. Ама като чух новината, страшно се зарадвах.
— Много сме ви благодарни, че ни позволихте да използваме временно вашите стаи след разправията с Купър Фрай — отвърна той. — Сигурно ще ви е любопитно да узнаете, госпожо Брустър: поисках ръката на Раелин точно докато пиехме чай на вашата маса.
— О, колко романтично! — мечтателно въздъхна Телма Брустър. — И то тъкмо в моята кухня!
Раелин хвана ръката на по-възрастната жена и нежно я стисна.
— Никога няма да забравя колко мила бяхте с мен, госпожо Брустър. Благодаря ви, че бяхте толкова отзивчива.
— Хич не го и споменавайте! — Като се изчерви от удоволствие, шапкарката поклати глава. — Не съм сторила нищо особено, просто ви предложих малко чай и гостоприемството на кухнята ми. Господин Джефри стори всичко останало, първо, като ви спаси да не ви сгази онази карета, а малко по-късно и от кроежите на алчния ви вуйчо. Сигурна съм, вече знаете, че тук, в Чарлстън, имаме най-благородните джентълмени на света.
— И все пак, госпожо Брустър, вие така мило ни предложихте гостоприемството си точно когато най-много се нуждаехме от него — увери я Раелин. — Ще ви бъдем вечно задължени.
Шапкарката се усмихна, поласкана от техните благодарности. Джеф я зарадва дори още повече, като спомена, че жена му се нуждае от още няколко шапки в тон с новите й рокли. Този път Раелин бе готова да приеме щедростта му, тъй като на витрината до входната врата бе зърнала няколко наистина чудесни бонета. Сега се зае да изпробва подред поне дузина от изложените шапки, като за всяка искаше и мнението на съпруга си. А по блясъка в очите му Раелин отгатна, че и той се радва на отскорошния си статут на горд съпруг. Когато го попита коя шапка му харесва най-много, Раелин с радост откри, че неговият избор напълно съвпада с нейния вкус — и щом избраха двете най-хубави шапки, тя кимна одобрително.
Щом напуснаха магазинчето на шапкарката, Джеф остави покупките в каретата и с Раелин под ръка продължи надолу по широката главна улица. Тадеус ги следваше с каретата съвсем бавничко.
Когато стигнаха до някакъв старомоден хан, Раелин и Джеф решиха да се отбият там за лек обяд. Около масата им веднага се струпаха други двойки, нетърпеливи да им поднесат сърдечните си поздрави и благопожелания по случай сватбата им. Всички ги уверяваха, че са чудесна двойка. Когато двамата продължиха разходката си по улицата, Джеф запозна Раелин с още много хора, докато накрая чак свят й се зави от многото имена и лица, които трябваше да запомни. С напредването на следобеда й ставаше все по-ясно, че съпругът й познава изненадващо много хора и има повече приятели, отколкото й се струваше възможно.
Джеф нямаше някакви неотложни ангажименти или спешна работа за деня, просто бе доволен да се наслаждава на приятната разходка и на компанията на младата си съпруга. Хванал Раелин под ръка, той често спираше пред витрините на магазинчетата и все питаше жена си дали не иска да си избере нещичко. Пред едно магазинче за вносни стоки Раелин набързо огледа изложените старинни украшения и предмети. Като не видя нищо по-интересно, тя тъкмо смяташе да се обърне, за да продължат, когато зърна едно обковано с месинг дървено ковчеже, поставено върху една маса във вътрешността на магазинчето. Невярваща на късмета си, тя заинтригувано се наведе към витрината. Беше ковчежето, в което баща й някога държеше една малка кесия със златни монети.