— Тъкмо сега излизат — съобщи Олни Хайд, приведен към прозорчето на наемната карета, в която той се криеше, вече в безопасност. С тих кикот посочи към двойката, излизаща на улицата. — Виж ги ти! Гос’дин Бърмингам се е навил да купи нещичко на мадамата си.
— Глупак! Махни се от прозореца, преди някой да те е видял! — раздразнено изсъска Густав Фридрих. — Да не би да си забравил, че още си търсен от шерифа?
Къдрокосият блондин се ухили самонадеяно, докато оглеждаше по-възрастния мъж с набито тяло, заело почти цялата отсрещна седалка на раздрънканата карета. Германецът наближаваше четиридесетте, беше крайно твърдоглав човек, а вече и с една осакатена ръка, на която, изглежда, й бе писано завинаги да си остане провесена в превръзка през рамото. Лицето му беше бузесто, с груби черти и свъсени вежди. Плешивото му теме лъщеше, а бледосините му очи излъчваха смразяваща студенина. Но точно в този момент в тях пламтеше гняв, насочен към по-младия му спътник.
При грубата забележка на Густав Олни небрежно сви яките си рамене и се облегна отпуснато на седалката.
— Няма що да се тровиш заради онзи изперкал шериф, гос’дин Фридрих. Няма да ме хване. Мога да се разхождам, където ми се прииска, без шериф Таунсенд да ме сгащи, щото и града, че и цялата околност, ги познавам на пръсти.
— Ако ще ми създаваш още неприятности, ще опиташ шамара ми — излая Густав. — Не съм забравил, че точно ти стреля по хер Бърмингам и тогава той ми гръмна рамото! Пък и не вярвам шерифът да е толкова тъп, колкото го изкарваш. Ти си тоя, на който му липсва багаж в главата. Ако не бях аз да те скрия днес, хер Бърмингам щеше да ти размаже физиономията и после лично да те закара при шерифа.
Олни изсумтя презрително.
— И тъй да е, но може и да грешиш. Не го гледай тоя Бърмингам, че стърчи с цяла глава над мен. Туй не значи, че щеше да ме надвие. Можех да му фрасна един още преди да е размахал юмруци. Но както и да е, май забравих да ти кажа мерси, задето нареди на кочияша да спре да ме вземе от улицата. — Олни разтърси рамене при спомена как яростно го беше търсил врагът му, след като каретата бе отминала. — Да, сър, надхитрихме го това тъпо конте, ама да знаеш, гос’дин Фридрих, не е хубаво да се ядосваш за вече станали неща. Ще ти се скапе жлъчката.
— Я млъкни, идиот такъв! Ти какво разбираш от тия работи?
— Знам само туй, дето чух доктор Кларънс да ти казва, ама то ми стига да схвана, че може и да позеленееш накрая, ако все така бълваш жлъч.
— Май много дрънкаш за неща, дето не ги знаеш — изсумтя германецът, — а туй страшно ме дразни.
— Ама повече от гос’дин Бърмингам ли те дразня?
Устните на Густав се присвиха от омраза, докато гледаше през прозорчето към високия, добре облечен, мъж навън. Под ръка със зашеметяващо красивата си съпруга, той вървеше покрай витрините по другия край на улицата. Забелязал дървеното ковчеже в ръцете на омразния му враг, Густав изръмжа раздразнено:
— Кой знае каква глупост е купил тоя малоумник на своята фрау. Само ще разглези момичето, като й купува всичко, каквото й скимне. Ама като си я върна при мен, ще я науча аз!
Олни любопитно килна глава.
— И как точно смяташ да си я върнеш, след като и планът на Фрай да натресе Нел на гос’дин Бърмингам излезе ялов? Уж трябваше госпожата да намрази мъжа си, щом чуе, че той е надул корема на Нел, ама на — тая червенокоса хубавица му е увиснала на ръката, сякаш между тях всичко върви по мед и масло.
— Намери ми Купър Фрай и му кажи да измъдри по-добър план, иначе няма да преживее лятото — изръмжа Густав. — Кажи му, че даже може да припечели нещичко, ако успее да скара двете гълъбчета.
Без да разбира смисъла на подобен план, Олни поклати глава като хлапе, което не иска да слуша родителите си.
— Че защо ти е Купър Фрай, като имаш мен? Онова пиянде не може да се опре и на малкия ми пръст. Чувам, че напоследък така се е пропил, че и за себе си не може да се грижи, камо ли да та върши някаква работа. Смуче уиски тъй, сякаш вече е отписал черния си дроб. И както се налива, надали ще преживее до зимата.
— Абе, ти голям доктор си станал! Какво все дрънкаш за вътрешности и болести?
— Мен не ме гледай, ами я кажи, защо въобще ти трябва онзи пияница? — настоя Олни.
— Ще ми се да чуя какви идеи има англичанинът. Накарам ли го да повярва, че само да ме разочарова и ще му скъся живота, може да стане много изобретателен.
— Ако даваш и пари, всеки ще стане изобретателен. — Олни се втренчи в германеца с пресметливо пламъче в очите. — Та колко, казваш, си готов да дадеш, ако стане работата?