Густав за миг се замисли, после обяви:
— Хиляда долара.
Смаян, Олни повдигна вежди.
— Чак толкоз ли я искаш тая хубостница? При все че ти се присмиваше, когато ти виеше от болка?
При неприятното напомняне шефът му гневно навири брадичка, но от това Олни сякаш още повече се развесели.
— Брей, как си можел да прощаваш, гос’дин Фридрих! Или пък очакваш да спечелиш повече от това, да обърнеш по гръб червенокосата хлапачка?
— Няма да позволя на никого да ми отнеме нещо, а после да се отърве по живо, по здраво! Ако оставя хер Бърмингам или дори Купър Фрай живи, след като са ме изиграли, тогава може и на друг да му хрумне да върти номера на Густав. Ако се разчуе, че съм мекушав, това направо ще ми съсипе бизнеса.
— Нима си готов да платиш на Купър Фрай толкоз много, въпреки че точно той забърка цялата тая каша? Какво, забравили, че тоя тип ти продаде момичето, след като вече си е прибрал от Бърмингам седемстотин и петдесет долара за нея? Фрай нарочно те измами, а ти му прощаваш като едното нищо!
— Ако ми докара момичето, готов съм да платя за услугата. Ако ли не, значи преди годината да е изтекла, рибите ще замезват с трупа му! В крайна сметка все ще го накарам да си плати, задето ме измами, но то ще стане, когато аз реша — тоест, когато вече няма да ми трябва. Ако пък види сметката на Бърмингам, докато се старае да ми угоди… — Густав сви масивните си рамене с пълно безразличие — тогава ще е още по-добре. Него ще обесят, не мен.
Олни все още се чудеше как така този човек е готов да плати подобна сума само за една жена. Особено като знаеше, че Густав най-редовно си поръчва поне половин дузина курви да се грижат за удоволствието му.
— Ще ме прощаваш, гос’дин Фридрих, ама сигурен ли си, че искаш да имаш взимане даване с човек, комуто не можеш да имаш вяра? Старият Куп може отново да ти подлее вода, ако му отпуснеш юздите.
— Това ще е последният му шанс да си оправи положението поне за известно време. Не успее ли, ще му видя сметката. Ако пък успее, ще му дам хилядарката минус онова, което ми отмъкна. — Германецът заповедно махна със здравата си ръка. Кажи на Фрай да дойде при мен днес следобед, а аз ще му кажа за какво става въпрос.
Олни насмешливо направи ниско темане по арабски маниер.
— Вашите желания са заповеди за мен, о, велики!
По-късно същия следобед, когато Джеф забеляза, че жена му вече е уморена, разходката им по магазините приключи. Той махна на каретата си и накара Тадеус да ги разходи за последно из града. След време й предложи да вечерят някъде.
— Ако не си уморена, сладката ми, мисля, че ще ти е приятно да вечеряме в една гостилница, която самият аз много харесвам. Тя е наблизо, зад ъгъла, та ако искаш, може да повървим дотам.
Раелин се чувстваше достатъчно отпочинала след приятната разходка с каретата. Макар че се съмняваше дали е възможно някъде да поднасят по-вкусни ястия от онези в Оукли, сега бе готова да иде където и да е, стига само да бъде заедно с красивия си съпруг.
— Вечерта е прекрасна, Джефри — промълви тя и притисна ръката му към гърдите си, докато вървяха по уличката към гостилницата. — Щеше да ми е приятно и само да се поразходим, но сега направо умирам от глад.
— За какво по-точно си изгладняла, мадам? — попита Джеф с многозначително пламъче в очите, като закачливо потърка в гърдите й ръката си, която Раелин бе прегърнала.
Под слабите лъчи на залязващото слънце Раелин свенливо се усмихна и почувства как у нея се надига трепетна възбуда.
— За всичко!
Джеф простена с престорено отчаяние.
— Това беше последната капка, мадам! След такива думи няма да мога да мисля за нищо друго, освен да си наемем някоя усамотена стаичка тук, в града, и тозчас да се погрижим за глада си.
Раелин приглади ревера му, изпълнена от дълбоко съпружеско задоволство. С наближаването на момента, когато щяха да се приберат у дома, тя все по-остро съзнаваше, че за първи път, откак са женени, ще споделят едно и също легло за цялата нощ. Съдейки по случилото се сутринта, сега съвсем ясно можеше да си представи каква наслада ги очаква през нощта… а и надали щеше да им остане време за сън.
— О, честно да ти кажа, предпочитам да се върнем у дома, в твоята стая. Ще заключим всички врати и ще стоим там, докато не решим да си търсим други развлечения. — За миг Раелин кокетно вдигна очи към Джеф: — А пък имам и една нощница, която още не си виждал. Пазех я за първата ни нощ заедно.
Изумрудените му очи сияеха.
— Не усещаш ли, че не съм способен да устоя на чак такива изкушения?
— Охо, я виж ти кой бил тук? — дочу се завалян мъжки глас наблизо. Двамата изненадано се обърнаха и видяха Купър Фрай, ухилен до уши, да залита право към тях. — Да не би пък да ме лъжат очите? Туй не е ли моята хубавка племенница с мъжа си?