— Значи си от тези, които не могат да държат на думата си, Фрай — язвително отвърна Джеф. — Ако не се лъжа, бяхме се разбрали, че повече няма да ни тормозиш!
Мъжът бе с големи бакенбарди и мърляво облечен. Той се опита да се приближи до племенницата си, но съпругът й бързо я дръпна до себе си и застана между нея и пияницата. Едва тогава Джеф благоволи да се обърне и хладно да погледне в очите изненадания Фрай.
Без ни най-малко да се смущава от вонята на уиски, която се разнасяше около него, Купър примигна с гуреливите си очи, учуден от недоброжелателното посрещане.
— Ама к’во става? Въобразяваш си, че си голяма работа, а? Че е под достойнството ти да говориш с такива като мен?
— Пиян си, Фрай — презрително рече Джеф. — Иди да си поспиш в някоя кочина, докато изтрезнееш.
Сякаш пряко волята му очите на мъжа се завъртяха в орбитите си, та му се наложи да ги затвори, докато се посъвземе. Щом отново погледна, тъжно поклати глава и изсумтя.
— Ония пак ще ме намерят и ще ме карат да им плащам дълговете си. — Като сведе глава, той простена отчаяно, надявайки се да събуди съжалението им. После звучно се оригна, изтри носа си с мръсен ръкав и присви очи към Джеф. — Нали няма да откажеш на горкичкия старец няколко стотарки, а? Нали вече и ти си ми племенник?
— Не съм ти никакъв племенник — ядосано го поправи Джеф. — И няма да ти дам никакви пари. Вече ти дадох повече, отколкото заслужаваш, но само защото тогава не виждах друг начин да откопча Раелин от лапите ти. Като видях как бързаш да я продадеш, ми стана ясно, че не даваш и пет пари за друг, освен за себе си.
— Да де, ама я виж колко хубаво стана, че ти дадох племенницата си! — възрази Фрай и ядно изгледа Джеф, сякаш се надяваше, че доводите му ще убедят младия мъж да бъде по-състрадателен към него.
— Не си ми дал Раелин — лаконично отвърна Джеф. — Аз я купих от теб.
Фрай се обърна към племенницата си и с доста усилия успя да фокусира поглед върху нея.
— Лошо ли те гледаше стария Куп, момичето ми? Я виж как си се издокарала сега! Ама не щеш да помогнеш на стареца, а? — Той изсумтя и вонята около него се засили нетърпимо. — Не ти пука за мен, тъй значи!
— Махай се оттук, Фрай! — Джеф вече здравата се ядосваше. — Жена ми вече не ти дължи нищо.
— Тъй ли било? Хлапачката на собствената ми сестра вече си мисли, че може да отмине стария Куп като мръсно псе, а? Очите му, ядно зачервени, отново се насочиха към Джеф, но, изглежда, пияният срещаше доста трудности, за да ги задържи на фокус. — И ти не струваш повече. Дадох ти такава хубава женичка, да правиш с нея, каквото щеш, а какво получавам насреща? Никаква благодарност! Току виж съм получил само някой ритник в задника. Не е хубаво така да ми се надувате двамата. Все едно съм парцал, тъй ме подритвате! А аз, горкият, виж ме докъде съм стигнал!
— Предполагам, че в това състояние си забравил условията на споразумението ни, Фрай — хладно отбеляза Джеф. — Ще трябва да поосвежа паметта ти. Поне тридесет свидетели могат да докажат, че ти — в пълно съзнание и на трезва глава — подписа, че знаеш какво ще загубиш, ако не спазваш споразумението ни. Ако само още веднъж ни обезпокоиш, ще загубиш седемстотин и петдесетте долара, които ти платих в брой за жена си. И, повярвай ми, ако не успееш да ги изплатиш до цент, ще се озовеш като работник на плантацията ми, докато сумата не бъде възстановена. А и дотогава няма дори да помиришеш уиски. Така че, Фрай, не мислиш ли, че ще е по-добре, ако ни оставиш на мира, преди да ти се е наложило да работиш за дълговете си?
Пияницата няколко пъти отвори и затвори устата си, при което се разнесе още един зловонен облак, но, изглежда, за момент беше загубил дар слово. Най-сетне успя да измърмори:
— И петаче не мога да задържа в ръцете си, дявол го взел. Изтичат ми между пръстите като вода. Туй е проклятие, да знаете. Да живееш ден за ден, както мен. — Той обезсърчено притисна ръка към челото си, сякаш въобще не му хрумваше, че може и той да има някаква вина за положението си. — А сега и до там стигнах, че да се страхувам за живота си. И той ще ми се изплъзне, ей тъй, като вода от шепата, ако не ги слушам като вярно куче.
Без да може да разбере нещо от неясните му брътвежи, Джеф хвана жена си за ръка и я поведе покрай пияния нещастник. От Раелин знаеше, че преди почти пет месеца този човек се появил пред прага на скромната къща в провинцията, където тя и майка й били потърсили убежище от презрението и омразата на хората след обвиненията срещу баща й в държавна измяна. За най-голямо учудване на Евелин Барет Фрай твърдял, че е нейният брат, за който се знаело, че когато бил още много млад, се удавил в морето. Фрай разказваше, че бил спасен от пирати, които после го накарали да им слугува. Преди три години го продали на някакъв испанец, а той пък проиграл и загубил цялото си състояние — заедно със слугата — в полза на един англичанин. Англичанинът в крайна сметка доплавал до Лондон. От самото начало Раелин дълбоко се съмняваше в истинността на тази история. Джеф също не можеше да си представи, че между тях съществува някаква роднинска връзка, тъй като не виждаше абсолютно никаква прилика между тях.