Джеф и Раелин продължиха пътя си и щом свиха зад ъгъла, се озоваха пред гостилницата. Беше заобиколена от добре поддържани градини и големи стари дъбове. Зелената морава й придаваше атмосфера на домашен уют, а ароматите, разнасящи се от кухнята, привличаха много от обитателите на съседните къщи и минувачите. Джеф често бе похапвал на верандата на гостилницата сред аромата на рози, жасмин и какви ли не други цветя. Затова смяташе, че Раелин ще хареса както вкусните ястия, така и усамотението сред дърветата.
Собственикът — добродушен пълничък мъж — избърза към тях с приветлива усмивка, за да ги посрещне гостоприемно още с влизането им.
— Охо, заповядайте, господин Бърмингам! Разбрах, че днес развеждате очарователната си съпруга из нашия хубав град, та като си помислих, че може да ви хрумне да я доведете и тук, си позволих да ви запазя любимата ви маса на верандата.
Джеф никак не се изненада на бързината, с която се разнасят новините из градчето. Но пък и остана особено доволен от резултата.
— Тук, в Чарлстън, май не може да се случи нищичко, без да го научиш още на минутата, Бъртранд. Изглежда клиентите ти се стараят да те държат винаги в течение на събитията.
— Има нещо вярно — весело се съгласи домакинът и ги поведе през елегантно обзаведеното помещение към красивата веранда, скрита от улицата със завеса от бръшлян и увивни растения. Масата, приготвена за тях, се намираше зад декоративна решетка с пълзящи по нея лози и им позволяваше достатъчно уединение.
— Прекрасно е — прошепна с въздишка Раелин, докато се настаняваше на стола, предложен й от Бъртранд. Беше й приятно да се запознае с приятелите на Джеф, но все пак се надяваше да прекарат остатъка от вечерта насаме, далеч от любопитни погледи и настойчиви познати.
— Ще желаете ли от любимото ви вино, господин Бърмингам? — попита собственикът. — А може би и от супата от раци, с която нашият главен готвач, изглежда, е надминал себе си?
— Щом е така, май е най-добре да я опитаме — с усмивка отвърна Джеф и след като мъжът се отдалечи, се обърна към Раелин: — Обзалагам се, че по-вкусна супа никога не си опитвала, скъпа.
— Нямам търпение да я донесат — увери го Раелин и едва сега осъзна колко гладна е била.
Свеж ветрец разхлаждаше въздуха и го изпълваше с миризмата на море, докато полюшваше бялата покривка. Красив ветроупорен фенер обгръщаше масата в ореол от мека светлина. По покритата с лозници веранда се виждаха и други уединени островчета от светлина. Вечерта бе почти вълшебна, изпълнена със светулки и мелодичните звуци на арфа, понесли се успокоително над градината.
Раелин се огледа и доволно въздъхна.
— Това е чудесно място, Джефри! Колко е хубаво да завършим именно тук първата си разходка заедно из Чарлстън. Благодаря ти, че ме доведе.
Джеф се усмихна, доволен, че срещата им с Купър Фрай не е разстроила жена му. Тя определено имаше причини да мрази този човек заради всичко, което бе сторил на майка й. Но поне засега Раелин, изглежда, бе успяла да прогони Фрай от мислите си.
Джеф се взря в нейните очи, дълбоки и сини като кристални езера. Спомни си мига, в който се бяха пробудили за реалността, след като се бяха любили. За него бе съвсем ясно едно — тя никога дори не беше подозирала, че такава наслада може да бъде изпитана от обикновени простосмъртни. Тогава оглеждаше лицето му, сякаш вижда пред себе си някакъв бог, но и самият той бе удивен от екстаза, до който се извиси, докато се сливаха в едно. Единственото обяснение за щастието, изпитал заедно с нея, той виждаше в късмета си, че е открил жената от мечтите си.
В миналото Джеф никога не се бе замислял по-сериозно за това, че може би е самотен. В края на краищата нали имаше брат, имаше близки приятели, които особено ценеше, както и много познати, които често го канеха на лов или на приеми. И все пак той вече започваше да подозира, че поне от десетина години насам сърцето му копнее за нежна, любяща спътница в живота като тази, която поетите романтици възпяват в стиховете си и твърдят, че тя рано или късно идва: Тя трябва да е другата му половина, онази част, която ще го накара да се почувства цялостен и завършен. През този ден непрестанно бе изпитвал безкрайна радост, че е с Раелин, че именно към него са насочени обожаващите усмивки и тихият й възторг. Изживяното днес коренно се различаваше от онази сдържаност, която си бе налагал при посещенията им на разни приеми през изминалите две седмици. Днес нейните нежни погледи и мелодичен глас се оказаха достатъчни да го убедят, че се чувства безкрайно доволен от живота и в мир със себе си.