Раелин гледаше едва доловимата игра на чувствата в изумрудените му очи и напразно се чудеше за какво ли мисли. Най-сетне се отказа от непосилната задача и с усмивка наклони глава.
— За какво мислиш, Джефри?
— Просто се замислих какъв късметлия съм, сладката ми — промълви той и протегна ръка през масата, за да хване нейната. — Никога не съм и подозирал, че ще намеря жената от мечтите си. Но ето че ти дойде. — Палецът му галеше меката извивка на дланта й, а очите му потъваха в нейните. — Понякога, когато се замисля за тайните на живота, започвам да си мисля, че още от началото на света ни е било писано да бъдем заедно. Неотдавна мислено си бях съставил списък на всички добродетели, които трябва да притежава съпругата ми. Но въпреки това не вярвах, че когато се оженя, ще бъда доволен. Едва когато ти навлезе в живота ми, започнах да мисля по друг начин. Ето, вече вярвам, че ти не само отговаряш на всички изисквания, за които се бях сетил, но и за още много, за които дори не бях подозирал.
Трогната от думите му и от интимните ласки, Раелин чувстваше, че и нейните мисли напират да се излеят в слова.
— Понякога се събуждам сутрин преди изгрев слънце и си мисля за посоката, в която пое животът ми. Чудя се дали положението на нас двете с мама щеше да се подобри, ако бяхме останали в Англия. Дали бе възможно, макар и след смъртта на баща ми, невинността му да бъде доказана или може би нещастието ни щеше да продължава. Бях покрусена от загубата на родителите си. Имаше време, когато мразех това пътуване по море, което отне живота на мама, но пък, ако бяхме останали в Англия, вероятно тя щеше да си отиде от този свят с разбито сърце. Ако бяхме останали там, нямаше никога да те срещна, дори никога нямаше да разбера какво съм изгубила. Странно е, но сега се чувствам точно на мястото си… заедно с теб.
Широката усмивка на Джеф накара браздите по страните му да затанцуват очарователно.
— Безкрайно доволен съм, че така връхлетя в живота ми, мадам. Макар че едва не ме премаза.
Раелин се изкикоти на закачката му.
— Сър, сигурно не подозирате, че едва не си получихте една плесница, когато ме грабнахте на ръце. „Каква наглост, да посмее да ме докосне“ — така си помислих в първия момент. Разбрах, че си ми спасил живота едва когато усетих вкуса на прахта под колелата на каретата.
Джеф великодушно кимна с глава.
— За мен беше удоволствие, че ви направих услуга, госпожо Бърмингам.
— Госпожо Бърмингам… — повтори тя щастливо. — От твоята уста това звучи прекрасно… дори и малко собственически, знаеш ли? — Очите й блещукаха закачливо, докато наместваше бялата кърпа върху скута си. — Може би все пак е добре да си помислим дали пък да не наемем стая тук, в Чарлстън.
Развеселен, Джеф бавно поклати глава.
— В никакъв случай, мадам. Вече събуди любопитството ми относно новата си нощница. Готов съм да разгромя цяла армия врагове, само и само да те видя облечена в нея. А ако трябва да бъда откровен — ще ми достави още по-голямо удоволствие да я съблека от меките ти гладки гърди и да я плъзна надолу по заоблените ти бедра…
— Шшт! — Раелин тревожно се огледа. — Някой може да те чуе, и тогава какво ще си помислят хората?
Той прикова блеснал поглед в нея.
— Всички знаят, че сме женени отскоро, миличка. Само някой пуритан ще ни сметне за покварени.
Леко кимване на главата й привлече вниманието на Джеф към факта, че сервитьорът се приближава с поднос, на който носеше чашите с вино. Джеф й намигна закачливо, после очаквателно се облегна в стола си. Но пръстите му не освободиха ръката й.
Вечеряха патица в пикантен сос с гарнитура от див ориз и зеленчуци. Раелин страхотно хареса всички ястия, но първенството според нея спечели пудингът с ром. След това им сервираха кафе и когато келнерът се отдалечи, Джеф се сети, че е трябвало да поръча чай за жена си.
— Ще опитам кафето — пожела тя още преди Джеф да успее да повика келнера обратно.
Джеф подозрително повдигна едната си вежда.
— Сигурна ли си? Кафето може да те държи будна цяла нощ.