Когато се отдалечи от прозореца, тя забеляза писалището на мъжа си, разположено така, че да е обърнато едновременно към три от ъглите на стаята и да е максимално осветено от прозорците. Върху него имаше две стъклени мастилници в месингова поставка с малка бронзова фигурка на кон, както и месингова чашка за перо. Наблизо забеляза извит ловджийски нож с дръжка, изваяна като глава на овен. Макар че беше доста голям, Раелин предположи, че ножът върши добра работа за отваряне на писма. Само дето изглеждаше доста опасен със злокобното си острие.
Погледът й попадна върху подвързано с кожа томче, оставено разтворено върху писалището. Заинтригувана, взе книгата, обърна я, за да види заглавието, и с удивление откри, че държи в ръцете си екземпляр от сборника поезия Песни от шотландската граница на сър Уолтър Скот. Преди година тази книга предизвика истинска сензация в Британия. Продаваше се толкова добре, че много от почитателите на сър Уолтър Скот останаха без нея. А това, че виждаше книгата чак тук, в Каролина, я накара за пореден път да се удиви на мъжа, за когото се беше венчала.
Раелин разгърна страниците и забеляза, че те са внимателно разрязани чак до края на книгата — най-вероятно с ножа, който стоеше пред нея на писалището. Имаше и отметка близо до средата, което й подсказа, че Джефри запълва свободното си време, отдаден именно на четене.
Раелин се усмихна при мисълта, че нейният толкова мъжествен на вид съпруг има склонност да чете такъв тип книги. Трудничко й бе да си го представи как чете поезия, но пък другите му любими занимания й бяха добре известни. Обичаше конете, много умело боравеше с огнестрелно оръжие, бе всеотдаен към работата си — към плантацията, корабната компания и дъскорезницата, която притежаваше съвместно с брат си.
— Водата вече изстина, мадам — обяви Джефри, докато излизаше от банята само с една кърпа, увита около хълбоците. — Идваш ли?
— Както заповядате — закачливо се обади Раелин и направи изящен реверанс.
Джеф подпря юмруци на кръста си и със смръщеното изражение на някой фараон се втренчи в нея иззад правилния си нос. Едната му вежда се изви високо нагоре.
— Както заповядам ли каза?
— Да, милорд — отвърна Раелин с добре изиграно покорство.
— Вашите желания са заповед за мен.
— Така ли?
Тя го изгледа подозрително и реши, че никак не й харесва дяволитото припламване в очите му.
— Но пък една дама трябва да има и някои задръжки, сър.
— Разбирам. — Той замислено издаде напред брадичката си. — А какво ще кажеш да ми изтъркаш гърба?
Раелин кимна в знак на съгласие.
— Струва ми се, бих могла, но само ако първо ти изтъркаш моя.
— Съгласен — рече Джеф, обърна се и закрачи към банята.
Голямата продълговата вана заемаше почти цялото помещение и — както Раелин бе открила предния ден, — побираше спокойно двама души. Щом спря до нея, Джеф махна кърпата от бедрата си и пред очите на жена му се разкриха именно онези части, които винаги я караха да се изчервява — не от срам, а удивена от вида им.
— Изглеждаш ми заинтригувана, мадам — предизвикателно я погледна Джеф с доста сладострастна усмивка.
— Ти също, сър — многозначително отвърна тя.
— Да — призна той. — Често ми се случва, когато съм до теб.
— Е, не виждам какво лошо има. — Раелин бавно разви чаршафа от тялото си и го пусна на пода, с което изцяло прикова вниманието на Джеф. Прехапала устни, предизвикателно се приближи към него и изненадващо сграбчи това, което бе събудило интереса й.
— Надявам се, че не се разхождаш и пред другите жени така непринудено, както пред мен, сър — рече тя, този път не на шега. — Не бих се поколебала със зъби и нокти да отстоявам правата си върху теб. Особено сега, когато вече сме женени в истинския смисъл на думата.
— Това, което държиш в ненаситната си ръчичка, мадам, е само твое — увери я той, като внимаваше да не спомене нещо за миналите си обвързвания. — Колкото до Нел, повярвай, няма абсолютно нищо, за което да се безпокоиш.
Джеф плъзна ръка зад гърба й и Раелин се усмихна.
— Стига само да не забравяш кое би предизвикало справедливия ми гняв.
— Това ми е напълно ясно, мадам, тъй като и самият аз не бих останал безучастен, ако удостоиш с вниманието си друг мъж. Но, ако стоим още дълго тук, водата съвсем ще изстине.
Джеф протегна ръка, за да й помогне да влезе във ваната. С известни съмнения Раелин огледа първо нея, после и дългите му крака.