— Джефри, стресна ме! — сгълча го тя и нервно се изсмя. Трудничко й беше да се държи непринудено, когато подозираше, че галантната му изисканост може да е маска, а под нея да се крие подъл негодник, способен без капка угризения да използва за собствено удоволствие младите девойки, които е омаял. Но въпреки че беше чула препирнята между Джеф и Нел, Раелин съзнаваше, че и самата тя от ден на ден става все по-податлива за чара му. Напоследък като че ли не можеше да мисли за нищо друго освен за кратките мигове, прекарани в прегръдките му.
Погледът му я обходи от глава до пети и Раелин се почувства така, сякаш очите му я разсъбличат. По бузите й изби още по-силна руменина, а гласът и се разтрепери. Но най-лошото беше, че този поглед разпали още повече желанието й да пропъди завинаги мисълта за Нел от съзнанието си и да му се отдаде изцяло.
— По това време обикновено вече си излязъл, нали, Джефри?
— Да, но трябваше да прегледам счетоводните книжа на корабната компания. Тъкмо тази сутрин приключих с тая досадна работа, та реших да си почина малко, преди да тръгна за Чарлстън. — Той замислено наклони глава. — Ами ти? Винаги ли ставаш толкова рано?
Раелин се изчерви. Знаеше колко ранобуден е Джефри и самата тя сигурно му изглеждаше ужасна поспалана.
— Шумът ме събуди.
Раелин усети, че ръцете й треперят — отчасти от необяснимото вълнение, което присъствието му неизменно предизвикваше у нея, отчасти от тревогата, че волята й отслабва и тя като глупачка се е хванала на хитрите уловки на един леконравен мъж. Ако имаше поне капчица мозък, нямаше да чака той да разбие сърцето й. Щеше да избяга от него. Чиста глупост бе да се остави на изкушенията, които с всеки изминал ден ставаха все по-неустоими. Единственото, което досега я спираше да се отдаде на този мъж, бе глождещият страх, че Джефри Бърмингам може въобще да не е толкова благороден и почтен, колкото изглежда на пръв поглед.
Сърцето й се разкъсваше между двете възможности. Тласкана от желанието, тя копнееше да стане негова жена в истинския смисъл на думата, а страхът и подозрението й повеляваха да се спаси, докато девствеността й е още непокътната и тя не е станала жертва на неговите лъжи. И все пак, когато се замислеше за втората възможност, обземаше я някаква ужасна празнота и често размишленията й приключваха с отчаяни опити да сдържи напиращите сълзи. Всичко това недвусмислено показваше колко силно влияние има той върху нея и как не й се иска да го напусне.
Бушуващите в душата й чувства сериозно разстроиха нервите й и Раелин осъзна, че се държи като млада госпожичка, загубила ума си по по-възрастен от нея мъж. А и Джефри си беше точно такъв — тридесет и три годишен. Беше по-възрастен от нея поне с четиринадесет години, а това й подсказваше, че трябва да бъде дори още по-предпазлива. Но как ли да устои на чара му, когато тя бе все още почти момиче, а той — опитен мъж?
Само няколко мига в негово присъствие бяха достатъчни да я смутят и объркат въпреки собствения й опит с неколцина красиви млади аристократи, които едно време си съперничеха за вниманието й в Англия. Сега тези настойчиви ухажори й се струваха ужасно незрели и превзети особено когато можеше да ги сравни с един така достоен кандидат. Надали имаше мъж, който да може да съперничи на галантността, чара, забележителното телосложение и изумителния външен вид на Джефри.
Раелин понякога се чудеше дали влечението й към Джефри не се подсилва и от ограниченията, които тя му бе поставила. Те се отнасяха и до самата нея и тя можеше да гледа, но не и да докосва и да гали. А това бе все едно да показваш сладкиши и бонбони току пред носа на малко дете, без да му ги даваш. Та нали човек желае най-силно именно забранените удоволствия? Раелин почувства как отново се изчервява, опиянена от сладостното излъчване на пламтящите изумрудени очи, които още веднъж се плъзнаха по оскъдно облеченото й тяло. За кой ли път в съзнанието й се върнаха спомените за мига, в който Джефри Бърмингам се бе надвесил над нея, за да доведе до край брачното им сливане. В онази нощ тя за първи път зърна гол мъж. И ако трябваше да опише видяното, би обрисувала съпруга си като висок млад бог в плен на страстта. След това бе достатъчно само да затвори очи, и отново виждаше лицето и тялото му в онези пламенни мигове.
Джеф дяволито се усмихна, после тръгна напред бавно и внимателно, сякаш дебнеше плашлива кошута.
— Да ида ли да ме накажат, задето те стреснах, мадам?