— Не мислиш ли, че този път трябва ти да влезеш пръв, Джефри? Вчера седнахме в двата края, но не беше много удобно. По-добре е да седнем заедно.
Малко по-късно Раелин доволно се отпусна върху гърдите на мъжа си, който се зае да сапунисва хълмовете и долините по нейната гръд, а и докъдето стигаха ръцете му.
— Ще ми се да те покажа на съседите, госпожо Бърмингам.
— Да ме покажеш? — Тя кокетно го погледна през блестящото си рамо. — Както съм сега? Хайде де! Струва ми се, редно е първо да се облека… Освен, разбира се, ако нямаш нищо против приятелите ти да ме разглеждат чисто гола.
— Имам нещо против, мадам — прошепна Джеф и потърка нос в ухото й. После игриво го захапа, а ръката му се плъзна върху заоблената й гърда. Нежното розово връхче стърчеше между пръстите му и той се удиви колко бледа и блестяща е кожата й в сравнение с неговата. — Преди няколко дни говорих с преподобния Парсънс в Чарлстън и той ме накара да обещая, че ще идем в неделя на църква. Така ще имаш възможност да се запознаеш с някои от съседите ни още преди нашия бал.
— А Нел там ли ще бъде?
— Момиченце! — закачливо изръмжа той и плисна вода в лицето й, при което Раелин изпищя недоволно. Решила, че трябва да си върне на Джеф за недодяланата шегичка, тя скоро го въвлече в истинско морско сражение. Когато доста по-късно двамата се изправиха и увити в ленените кърпи, огледаха пораженията по пода, видяха, че около ваната се е изплискало внушително количество вода. Като истински деца двамата започнаха да се състезават кой ще избърше повече локвички и след дълго боричкане, настъпване и щипане задачата най-после беше изпълнена.
Малко по-късно, облечена само в лек пеньоар, Раелин излезе от господарската спалня и отиде в стаята си, откъдето веднага позвъни на Кора. Избра си лека дневна рокля от бял муселин, гарнирана със син сатенен колан и набраздена с отвесни ивици бродерия, върху която бяха апликирани светлосини цветенца. Обу си копринените чорапи и широката долна риза и тъкмо щеше да навлече роклята през главата си, когато икономката пристигна. Заедно с нея в стаята влезе и една млада тъмнокожа жена, която й беше представена като братовчедката на Кора, Тизи.
— Господин Джефри каза, че ще ви трябва лична прислужница, госпожо Раелин. Тизи работела при едни хора във Вирджиния, ама татко й миналата седмица отиде там с писмо от господин Джефри и с кесия пари, за да я откупи и да я доведе при нас.
— Искаш да кажеш, че тя е робиня? — попита Раелин, забелязала, че на бузата на момичето зее грозна рана.
— Ами, засега ще трябва да работи за господаря, докато изплати парите, с които той я откупи. Но пък хич няма да й е тежко, щото господин Джефри е много добър господар.
Раелин повдигна лицето на момичето, за да огледа дълбоката рана.
— Какво се е случило, Тизи?
— Предишният ми господар веднъж се върна пиян като мотика и започна да налага всички наоколо, даже и господарката. Хукнах да помогна на госпожа Клер, щото тя винаги е била мила като ангел с мен. Тогаз господин Хорас грабна един нож и замахна към мен — беше направо бесен. Не успях да изфирясам толкоз бързо, та затова ме поряза по бузата. Ако госпожа Клер не беше го фраснала с една ваза по тиквата, и то толкоз силно, че да го зашемети, сигурно щях вече да съм хвърлила топа. После госпожа Клер прати да кажат на наш’те, че трябва да ме измъкнат оттам и да ме скрият нейде. Татко веднага дошъл тук, в Оукли, и помолил господин Джефри за помощ. Тизи се ухили и широко разпери ръце. — И ей ме на при вас.
Раелин се засмя на цветущите изрази на момичето.
— Мъжът ми наистина е много добър, Тизи. Самата аз бях спасена от лапите на подлия ми вуйчо, когато искаше да ме продаде на един ужасен човек. Но господин Джефри ми се притече на помощ точно когато отчаяно се нуждаех от закрилник.
— Искате да кажете, че и вас са ви продавали… също като мен ли, госпожо Раелин? — попита прислужницата, явно изумена от чутото.
Раелин кимна.
— Да, Тизи, също като теб. Доколкото знам, в тази страна има почти толкова бели, колкото и чернокожи, които са били продадени. Много хора, най-вече от Ирландия и Шотландия, са ги изпращали тук на каторга с английските кораби. Тъжно е, но много от тези нещастници са били осъдени да търпят нечовешко отношение от страна на господарите си. Ние двете с теб имаме късмет, че сме открили убежище в къщата на господин Джефри.
Тизи поклати глава, сякаш не можеше да се начуди на чутото.
— Чувала съм за бели, дето ги продавали в робство, ама хич не съм мислила, че нявга ще работя за господарка, дето преди туй е била нещо кат’ робиня.