Тих смях се разля от устните на Раелин.
— Единствено благодарение на мъжа ми сега не съм робиня. Той не само ме спаси от подлите планове на вуйчо ми, ами и те е довел тук, за да ми помагаш. И слава Богу, защото вече се чудех какво да правя с косата си.
— Вече няма що да се кахърите за това, госпожо Раелин. Отсега на сетне аз ще се грижа за косата ви.
Щом се заеха с косата на Раелин, на Тизи не й трябваше много време, за да подреди гъстите кестеняви къдрици във великолепна прическа. За да е по-ефектна, прикрепи и няколко панделки от син сатен така, че да се вплетат в къдрите.
И така, облечена в красивата си рокля и с чудесна прическа, Раелин доволно се приближи към огледалото.
— Как изглеждам, Тизи?
— За чудо и приказ, госпожо Раелин!
Пищно изрисуваните стени на трапезарията създаваха илюзията, че избуяла градина обгражда игривия фонтан в дъното на залата. Около дългата махагонова маса бяха наредени старинни столове. Икономът — спретнато облечен в изрядно колосан бял фрак, черни панталони до коленете, бели чорапи и обувки с голяма катарама — вече бе сервирал приборите и сега поставяше на страничната масичка голяма сребърна фруктиера с пресни плодове.
— Добро утро, Кингстън — весело поздрави Раелин, току-що влязла през вратата.
Когато я погледна, лицето на чернокожия мъж се озари от широка усмивка и белите му зъби блеснаха. Благодарение на Кора сред слугите вече се беше разчуло, че вчера сутринта новата господарка е била в стаята на господаря. А това, според Кингстън означаваше, че в Оукли вече всичко е почти съвършено. Пълното съвършенство щеше да бъде постигнато едва когато наследниците започнат да идват на бял свят.
— И за вас да е добро, госпожо Раелин. Като гледам, денят обещава да е чудесен.
— Наистина, струва ми се, че днес времето е някак по-свежо отбеляза Раелин и се отпусна върху стола, близо до единия край на масата. — Май е по-хладно, нали?
— Да, мадам, тъй си е. — Кингстън й наля чай от голям сребърен чайник. — От господин Джефри съм чувал, че там, отдето идвате вие, винаги било много по-студено. Самият той беше още почти дете, когато за пръв път отиде в Англия, ама казват, че след като семейството се върнало у дома, отново трябвало да привикват към нашия климат. — Икономът се изсмя и поклати прошарената си глава. — Сигурно и на вас хич не ви е лесно да търпите нашенските жеги. Предполагам, се чудите, що ви е трябвало да прекосявате океана, че да дойдете тук.
— Прав си, наистина понякога горещината тук ми се виждаше направо непоносима — призна с усмивка Раелин. — Вероятно е така, защото и най-топлият ден в Англия е много по-хладен дори и от днешната уж прохладна сутрин.
Кингстън зачудено присви устни, замислен върху думите й.
— А какво ще кажат англичаните за ден като завчера, госпожо Раелин?
— Че е самият ад — звънко се разсмя Раелин, с което накара и чернокожия прислужник да се засмее. — Чувала съм да разправят, че една от причините хората от колониите да спечелят войната за независимост срещу Англия бити униформите на британските войници. Влизали в битка с вълнени панталони, стегнати около врата дебели връзки и онези ужасно топли червени жакети, които закопчаваха плътно под брадичката. Янките поне се обличали по-нормално. А след като самата аз усетих какво значи жега тук, в Каролина, казвам ти, Кингстън, вече съм убедена, че сред загиналите английски войници поне половината са паднали от горещината, а не от куршумите. Имаше няколко дни, когато бях направо сигурна, че и аз ще си загина по същия начин.
Икономът отметна глава и гръмко се разсмя.
— Още нищичко не сте видели, госпожо Раелин — предупреди я той, когато най-сетне успя да се овладее. — Само почакайте. Август идва, затуй най-добре се пригответе. А това, дето го разправяте за войниците, и аз съм го чувал. Ама знам и друго: ние сме спечелили войната, защото англичаните отивали да се бият, като марширували рамо до рамо, в редици като на парад, а нашите се криели зад храстите и дърветата и ги покосявали като тръстики. Индианците са ни научили нас, янките, да бъдем хитри като лисици, щото и те така са ни трепели отначало. И аз самият — има вече двадесетина години оттогава, — та и аз съм виждал доста от тия англичани с червените униформи, ама гледах все да се измъкна, още преди на някой да му хрумне да ме използва за мишена.
От няколко минути Джеф стоеше на вратата. Беше спрял там, за да погледа жена си в тази приличаща на градина стая. Гледката пред очите му го накара коренно да промени мнението си за трапезарията. Беше я оставил непроменена, след като купи плантацията. Много хора в Чарлстън обичаха да украсяват стените с подобни мотиви. Но никак не я харесваше, тъй като смяташе стенописите за прекалено крещящи. Само че в този миг спокойната красота на жена му изглеждаше напълно в унисон с мирната градинска сцена. А щом и блесналите й очи се спряха върху него, той се почувства като на седмото небе.