Джеф спря до стола на жена си, лекичко стисна тънките й пръсти и се наведе, за да я целуне нежно по челото. Искаше му се да я целуне доста по-пламенно, но подобна постъпка щеше да скандализира стария иконом.
— Тази сутрин изглеждаш просто невероятно, мила — увери я той. — Сигурно вече ти представиха новата ти прислужница. Доволна ли си от нея?
— Много.
Погледът му с одобрение се плъзна по цялото й тяло, от чудесната прическа до леките сини пантофки.
— Доколкото виждам, Тизи е успяла да постигне непостижимото — разхубавила те е още повече. Честно да си призная, приличаш на истински ангел!
Раелин през смях сведе глава, за да поблагодари за комплимента.
— Благодаря, любезни ми господине! Не само за ласкателствата, а и за досетливостта да ми доведете Тизи. Така вече никога няма да се тревожа за косата си, за дрехите или за каквото и да е — момичето е много оправно.
— Знаех, че Кора има прекалено много работа из къщата, затова трябваше да ти намеря друга прислужница. А нали трябва да се грижа и за гордостта си. — За миг устните му се разтегнаха в надменна усмивка и той навири нос, все едно беше самонадеян благородник. — Да се разхождам под ръка с една красива и великолепно облечена дама и да гледам как всички се обръщат след нас и зяпат с удивление — това доста ще повдигне самочувствието ми, не мислиш ли?
Раелин засмяно махна с ръка.
— Сър, въобще няма нужда някой друг да подхранва самочувствието ти! Достатъчно е само да се огледаш наоколо следващия път, когато идеш в Чарлстън. Ако не си забелязал всички онези хубавици, които почват да чуруликат и да се кипрят само щом се зададеш по улицата, то поне аз ги забелязах. И честно да си кажа, от това никак не ми скочи самочувствието.
— А какво да кажем за мъжете, които се зазяпваха след теб, госпожо Бърмингам?
Раелин се изсмя, но в действителност никак не й беше до смях. Ако жените го обожават така, то логично е една съпруга да очаква, че той вечно ще получава покани в леглата им.
— Всъщност забелязах доста повече възхитени жени, отколкото мъже, сър. Вече се чудя колко ли моми са махали с опашка покрай теб като верни кученца?
— Бъди спокойна, мадам — промълви Джеф с блеснал поглед. Очите ми виждат само теб. — И той приключи въпроса, като нежно целуна устните й, а когато се изправи, двамата откриха, че са останали сами… и решиха да се възползват от това за една много по-дълга и страстна целувка.
— Божичко — успя да промълви тя, останала без дъх от обезоръжаващата му нежност, — никоя жена не може да е в безопасност, щом е близо до теб. Само преди минути смятах просто да изпия чаша чай и да закуся. А ето че вече се чудя дали ще шокирам слугите, ако те отведа обратно в спалнята.
Изумрудените му очи блестяха по начин, който подсказваше, че закуската въобще не е сред нещата, които го интересуват най-силно в момента.
— Предполагам, че е по-добре първо да похапнем. Ще ти трябват свежи сили за това, което съм ти намислил.
— Честно да си кажа, умирам от глад — призна тя и се наведе напред със закачлива усмивчица. — Дори не помня някога да съм била толкова изгладняла. Изглежда, вашите скорошни занимания, господин Бърмингам, оказват върху мен доста странен ефект.
— Похапни си добре, мадам — окуражи я той. — Предстоят ни още много занимания. А за тази сутрин имам едно предложение. Чудех се какво ще кажеш да се поразходим на кон из плантацията?
— О, чудесно! Всъщност и аз тъкмо тази сутрин се канех да те помоля за това. Ти май ми четеш мислите!
Потънали в щастието, което отскоро бяха открили, те закусваха много по-дълго от обикновено. Макар че Кингстън току се появяваше и ги подканяше да хапват здравата от вкусните блюда, които готвачката им бе приготвила, двамата се чувстваха така, сякаш са съвсем сами в голямата къща. Почти не отделяха очи един от друг, а погледите им говориха неща, които думите не можеха да изразят. Ръцете им често се докосваха с интимност, която би накарала някой страничен наблюдател да се изчерви от смущение. Но пък когато тези ласки говорят на тайния език на любовта — онази чудна и тайнствена поезия, която стопля очите, навлажнява устните и кара сърцата да политат от радост, — как ли би могъл друг да разбере значението им?
Сред дрехите, които госпожа Брустър бе донесла за Раелин от шивачницата на Ивс, естествено нямаше костюм за езда. Затова, когато Джеф изведе жена си навън, тя все още бе облечена в същата рокля в бяло и синьо, с която беше и на закуска. За да пази лицето си от слънцето, Раелин си беше сложила широкопола сламена шапка.