— Май ще трябва да ти намерим някой хрисим, кротичък кон — подразни я Джеф, докато я оглеждаше. — А и непременно ще ми кажеш, когато се умориш да яздиш.
Раелин тревожно въздъхна.
— Не съм яздила толкова отдавна! Боя се, че може да се уморя доста бързо. Може дори да се наложи да ме прибираш с каретата.
— Не се бой, мадам. Чудесно ще се справя с теб и без карета.
Раелин го погледна въпросително, но Джеф явно нямаше намерение да й дава допълнителни обяснения. И така той я поведе към конюшнята.
Бялата постройка приличаше на огромна кучешка колиба с висок островърх покрив и голяма врата. През цялата сграда минаваше широк проход, който излизаше от другата страна през още една двойна врата. Навсякъде около конюшнята се простираха стотици акри зелени пасбища, заградени с бели дъсчени огради.
Жребците бяха отделени в специално заграждение и дори отдалеч съвсем ясно личеше, че това са прекрасни животни — породисти и в цветущо здраве. Раелин скоро узна, че съпругът й е купувал повечето от тях през последните три години и ги е избирал от най-добрите коневъдни ферми в Ирландия и Англия.
— Когато се заех да преустройвам Оукли — замислено промълви Джеф, докато минаваха покрай загражденията, — се стараех най-вече да разпределя различните реколти по най-подходящите за тях места. Но още тогава си мечтаех някой ден плантацията да стане също толкова известна с породистите си коне, колкото и с плодородните поля.
— Ще успееш — рече Раелин. Беше сигурна, че мъжът й е способен да постигне всяка цел, която си постави. Долавяше у него сила и решителност, каквито рядко се срещат. Баща й притежаваше тези качества. Дори и след като бе хвърлен в затвора, той продължаваше да вярва, че справедливостта ще възтържествува.
Щом Раелин влезе в конюшнята, първото, което я впечатли, бяха чистотата и редът. Освен най-често използваните неща всичко останало бе подредено по местата си, чисто и изрядно поддържано. Големите крила на вратите стояха широко отворени още от ранни зори, за да може свежият вятър да проветрява цялото обширно помещение.
И вътре треньорите и конярите работеха здравата. Приготвяха двегодишните и тригодишните коне за сутрешната тренировка или почистваха боксовете и миеха конете. Някои от мъжете учтиво повдигаха шапки, за да я поздравят, други се хилеха глуповато или ехидно — всеки според нрава си. Раелин отново бе засипана с лавина от имена, които трябваше да запомни. Все пак тя се сети, че вече е запомнила поне един от работниците. Видя го в едно утро преди около две седмици. Тъкмо беше казала на Джеф, че й трябва време, за да обмисли случката с Нел и да реши дали би могла да му се отдаде в брачната интимност. Тогава мъжът й разочарован и неудовлетворен, бе яхнал черния си жребец, Брут, и бе препуснал из полята в бесен галоп, за да преодолее гнева си. Когато най-сетне се върна, именно този работник, който сега стоеше пред Раелин, изтича разтревожено, за да го посрещне.
— Това е Спарки, един от треньорите — представи го Джеф.
Младежът бързо смъкна смачканата си шапка, започна да я върти из големите си мазолести ръце и смутено вдигна очи към нея. — Спарки се грижи за най-добрите коне, включително и за Брут, който, честно да си кажа, е най-опърничавото животно, което съм яздил някога. Понякога се чудя дали пък Спарки не се е родил на кон. Има страхотен подход към конете и като го гледа човек как се справя с тях, ще си каже, че работата е далеч по-лесна, отколкото изглежда.
Луничавото лице на треньора поруменя и той поклати червенокосата си глава, но широката му усмивка показваше колко се гордее от похвалите на шефа си.
— Ето на, господин Джефри, пак ме хвалите, а тъй само ми вдигате летвата и хората ще очакват от мен повече, отколкото мога. Тъй както говорите, някой ден ще ми докарате голяма беля на главата. Скоро от мен ще искат да върша чудеса.
— Не бой се, Спарки — весело го утеши Раелин. — Аз поне няма да очаквам от теб нищо повече от това, което виждам с очите си. Така честно ли ти се вижда?
— Да, мадам, тъй наистина ще е честно — съгласи се той и закима разпалено.
— Наистина се радвам, че се запознахме — любезно го увери тя. — А сега ми кажи, ако някоя дама те помоли да й избереш наистина добър кон, кой от жребците на мъжа ми би посочил?
Още преди Спарки да успее да й отговори, един дребничък, жилест човек, с криви крака и ухилен до уши, избърза към тях откъм едната врата на обора. Като кимна учтиво първо на Раелин, после и на Джеф, той заговори с напевен акцент, който издаваше, че е родом от Ирландия.