— Охо, сър, виждам, че сте довел красивата си госпожа да разгледа чудесните ви расови коне. И като ви гледам, приличате ми на мишок, който тъкмо е прегризал дупка в чувала със зърното рече той и се изкикоти, докато другите се смееха на находчивото му сравнение. После изгледа Джеф с присвити очи и попита: — Да не би да сте намислил да изведете госпожата да поязди Келтън в тоя хубав ден, сър? Да знаете, Келтън е много хрисима кобила, с равна походка, затова е и най-добрият избор за госпожата.
— Джералд О’Моли е главният ми коняр — обясни Джеф. Преди няколко години дойде тук заедно с расовите коне и кобили, които бях купил от Ирландия. Под неговите грижи конете издържаха морското пътешествие почти без да пострадат. Оттогава непрестанно доказва колко го бива в тая работа. Без него ще съм като с вързани ръце.
Възрастният мъж й се усмихна и по лицето му се появиха хиляди бръчици.
— Тук всички ми викат О’Моли, мадам. Та затова, ако нямате нищо против, за мен ще е чест и вие да ме наричате така.
Опитвайки се да сдържи усмивката си, Джеф се обърна към младия треньор.
— Дамата попита и за твоето мнение, Спарки. Ти кой кон би й препоръчал?
Шеговитото настроение на Джеф явно беше заразно, защото и Спарки вече бе готов да допринесе с нещо за общото веселие.
— Ами, сър, мислех си за Ариадна. Милейди ще види на какво се казва опърничаво…
— Къде е тя? — попита Раелин, без да го изчака да довърши.
Спарки преглътна смутено, щом видя готовността й да рискува с подобен кон и вече сериозно разтревожен, се обърна към Джеф. И неговото лице съвсем ясно издаваше внезапно обзелата го тревога. Треньорът неохотно посочи надолу по пътеката между боксовете и преди Джеф да успее да възрази, Раелин вече бързаше нататък. Щом се приближи, великолепна червеникавокафява кобила на около три години изпръхтя и отскочи изплашено назад.
— Тази ли е?
— Тъкмо тази — неохотно призна мъжът й.
Раелин любопитно наклони глава.
— Името й, Ариадна, от гръцката митология ли е?
— Да, това е дъщерята, която била превърната в злато от баща си, крал Мидас.
— Значи, „златна“ кобила, така ли?
— Има чудесно родословие и превъзходни качества — призна Джеф. — Но е много буйна и никак не е лесно да я язди човек. Особено пък ако е новак.
— Красива е — възторжено промълви Раелин и протегна ръка през решетките на бокса.
Кобилата изпръхтя и веднага затанцува назад, но Раелин й заговори бавно и успокоително. Окуражено от гласа й, животното разтърси красивата си глава и пристъпи предпазливо напред, явно тласкано от любопитство. Като продължаваше да й говори тихо и ласкаво, Раелин погали кадифено меката муцуна на Ариадна.
— Ще ми се да можех да ти дам една ябълка, Ариадна, но сега нямам. Ако ми позволиш да те яздя днес, обещавам да ти донеса една, когато се върнем. Искаш ли?
Кобилата изпръхтя в протегнатата длан на Раелин, изви изящната си шия и тихичко изцвили. Раелин се разсмя. Доволна, че постига някакъв напредък, продължи да гали красивото животно, но усети, че и Джефри се е приближил.
— Не бива да яздиш Ариадна — каза той внимателно, но твърдо. — Тя е нервна и може да бъде опасна. А не искам да ти се случи нещо лошо.
— Ездата бе едно от любимите ми развлечения, преди нещастието да сполети семейството ни, Джефри. Не само че изгубихме и дома, и имуществото си, но и трябваше да гледаме как кралските коняри отвеждат конете ни. Казаха ни, че щели да ги дадат на същите онези хора, които обвиниха баща ми в държавна измяна, веднага щом го осъдят. Но за жалост татко се помина още преди процеса и обвиненията срещу него си останаха.
Джеф отлично разбираше, че едно толкова красиво животно като Ариадна би могло да разведри Раелин и да я накара да забрави болката от миналото. Съчувствено обви с ръка раменете на жена си и я притегли към себе си.
— Може би ще ти позволя да пояздиш Ариадна, но само когато съм сигурен, че е обучена, поне след няколко месеца. Трябва да я научим на обноски, преди да можем да й се доверим.
Раелин го погледна умолително.
— Но тя и сега ми изглежда напълно подходяща! — примоли се Раелин. — Виж как веднага дойде при мен и ми се вижда съвсем добричка.
— Не, казах вече. Няма да рискувам да бъдеш хвърлена от коня, а може дори и да се нараниш сериозно. Държа на теб твърде много, за да поемам такива рискове.
И тогава Раелин се сети, че още не го е попитала какво мисли самият той по въпроса за избора на кон. Погледна го изпод ръба на шапката си и устните й се извиха в кокетна усмивка.
— А ти кой кон ще ми предложиш, Джефри?