Той си отдъхна, че Раелин не се сърди заради отказа му и се усмихна.
— Има един много уравновесен жребец, за който съм сигурен, че ще ти хареса за първата ни разходка.
Джеф се обърна и даде знак на О’Моли:
— Оседлай Звездоброец с дамското седло на Хедър.
— Ей сегичка, сър! — И ирландецът побърза да изпълни заръката на Джеф.
Няколко минути по-късно Раелин ахна, приятно изненадана. От един бокс вдясно О’Моли изведе висок, напет дорест кон. Раелин не помнеше друг път да е виждала толкова красиво животно. С великолепно извита шия, с малки уши и безупречна глава с големи очи. Но не само външният му вид бе многообещаващ. Животното буквално танцуваше, докато го извеждаха от конюшнята, а походката му беше пъргава и дръзка.
— О, Джефри, разкошен е!
— Надявах се да ти хареса. Много е енергичен и жив, но се грижи за ездача си. Хедър често го язди.
— Да оседлая ли Брут, сър? — попита главният коняр.
— Днес ми се ще да се насладя на разходката с жена си, О’Моли, а не да проклинам цял ден този опърничав звяр. Затова ми оседлай Маджестик.
Жилестият човечец се ухили и козирува.
— Веднага, сър.
Потеглиха един до друг и първо минаха покрай най-близките до имението поля. Джеф показа на Раелин растенията, от които се събира памукът. Семенниците бяха още зелени, но Джеф слезе от коня и разряза един, за да покаже на Раелин какво има вътре. През идните седмици памукът щеше да узрее, шушулките щяха да се отворят и полските работници да тръгнат да берат белите пухкави топчета от бодливите им гнезда — а това беше черна и неблагодарна работа, защото шушулките избождаха пръстите до кръв, а жаркото слънце безмилостно прежуряше над гърбовете.
Двамата продължиха нататък към оризищата, където Раелин видя обширни наводнени земи — точно каквито трябва да бъдат, за да има добра реколта. Оттам двамата поеха по лъкатушна пътечка сред полята. На едно място пасяха крави, другаде полето бе обрасло с царевични стебла, по-високи от човешки бой. Яздиха около два часа, бавно и спокойно, докато най-сетне спряха до огромен стар дъб, разположен на върха на малка могила, близо до огрян от слънцето поток. Огромните разперени клони на могъщото дърво се бяха разперили надалеч и не само че осигуряваха предостатъчно сянка, но образуваха и нещо като завеса около дънера.
Джеф скочи от коня и се приближи към Звездоброец, за да помогне на Раелин да слезе. Щом повдигна жена си от седлото, той я плъзна по тялото си, докато устните му уловиха нейните. След страстната му, сякаш безкрайно дълга целувка, когато най-сетне отдръпна устни и я постави на краката й, Раелин усети, че коленете просто не я държат. С дълбока въздишка се облегна на него, отмаляла като парцалена кукла. Джеф стори единственото разумно нещо в случая — метна я на рамо и под съпровода на звънкия й смях погали примамливото й задниче. Със свободната си ръка развърза одеялото и кошницата и ги увеси на лакътя си.
Така натоварен, Джеф отиде под огромния балдахин от натежали от мъхове клонки, остави кошницата и разпъна одеялото на земята — поне толкова, колкото успя само с една ръка. Все още с жена си на рамо, изглади с крак краищата на одеялото и едва тогава се наведе да остави кикотещата се Раелин. Наведе се към нея и с дяволито пламъче в очите предложи:
— Това място е идеално да си поиграем на одеялото, не мислиш ли, мила?
— Май си прав — съгласи се Раелин със свенлива усмивка. Джеф наведе глава и приближи устни към нейните, но тъкмо когато щеше да ги докосне, тя добави: — Храната ухае страхотно. Нека похапнем! Направо умирам от глад!
Джеф изръмжа с престорен гняв.
— Ау, голям си дявол!
После се отпусна назад и седна върху петите си, но Раелин бързо се надигна на колене и го целуна с такава нежност, че въображението му моментално се развихри. Посегна да я хване, но тя пъргаво се отдръпна. Прехапала устни, гледаше го с преливащи от щастие очи, а през това време развърза шапката си и я хвърли настрани. Веднага след това безцеремонно му обърна гръб и се зае да вади храната от кошницата.
— Ах ти! Кокетка! — обвини я Джеф и я ощипа по дупето.
— Ох! — изпищя Раелин и се нацупи. — Сега ще ми стане синьо!
— Дай да видя. — Джеф се опита да повдигне полите й. Последвалото плясване през пръстите само го разсмя, но не го обезкуражи. Той хвана жена си за кръста, притегли я върху скута си и собственически обгърна с длани гърдите й. — Най-сетне те хванах, палавница такава, и този път няма да ми се измъкнеш!
Джеф леко гризна шията й и Раелин изви глава така, че да се наслади по-пълно на ласките му. Ръката му погали гърдата й, докато зърното й се втвърди и изпъкна под роклята. Той сръчно разкопча копчетата на гърба и съблече дрехата през главата й.