— Ами храната? — попита Раелин с трепетна въздишка, докато ръцете му пълзяха нагоре от кръста към примамливите хълмчета на гърдите й.
— Ще почака — прошепна до ухото й Джеф и се зае да разкопчава мъничките копчета по бялата й долна риза. Скоро и ризата последва роклята и бе захвърлена настрани, а ръцете му пълзяха по тялото на Раелин. Светлината, отразена от водната повърхност, танцуваше по голите й гърди и те изглеждаха невероятно бели под тъмния загар на пръстите му. Движенията му станаха по-дръзки и ръцете му запълзяха надолу, за да изтръгнат стонове на наслада от устните й, докато Раелин тръпнеше в плен на ласките му.
След време двамата най-сетне решиха да опитат храната, която Кора им беше приготвила, а по-късно и водата на близкия поток. Джеф поведе Раелин нататък. И двамата бяха голи, както майка ги е родила, но Джеф определено се чувстваше много по-удобно, отколкото Раелин. Тя никога не бе пристъпвала вън от стаята си разсъблечена, затова сега се стесняваше да излезе изпод балдахина на дъба. Когато най-сетне се престраши да иде до потока, Джеф вече плуваше все по-далеч от брега, затова и тя нагази в плитката вода.
— Хайде, ела — извика я той от средата на вира. — Тук водата е чудесна!
— Не мога да плувам — призна Раелин. Все още ужасно се смущаваше. Никога не беше си представяла, че ще ходи без дрехи из поляните, камо ли че ще се къпе гола в някой поток.
Джеф дяволито се усмихна.
— Е, тогава май ще се наложи да те хвърля в дълбокото.
— Да не си посмял! — изпищя Раелин и забелязала лукавото пламъче в очите му, бързо тръгна към брега. Уви, още преди да е успяла да го стигне, изпищя от ужас, чула плясъците на бързо приближаващия Джеф. Обърна се и очите й потвърдиха чутото. Той определено плуваше по-бързо, отколкото тя можеше да гази из дълбоката вода. А за беда брегът все още беше ужасно далеч. Внезапно ръката на Джеф се обви около кръста й и я притегли към силното му тяло. Раелин се озова удобно седнала върху бедрата му, които образуваха нещо като столче. Свободната му ръка затанцува по изкусителните извивки на тялото й.
— Падна ли ми, малката!
Раелин беше на ръба на паниката.
— Моля те, Джефри, не ме хвърляй в дълбокото! Ще потъна, а какво ще си помислят слугите, когато ме видят с провиснала около ушите мокра коса? Със сигурност ще заподозрат нещичко.
— Не бой се, мила — прошепна той, захапал лекичко ухото й. Просто искам да те прегръщам още малко. Не ми се случва често да те гледам гола под ярката слънчева светлина.
Раелин се разсмя с облекчение и го смуши с лакът в ребрата.
— Звяр такъв! Искал си да ме видиш как пищя от страх!
— Наистина искам да те науча да плуваш.
Тя тревожно застина.
— Джефри Бърмингам, ако ме хвърлиш във водата, никога няма да ти го простя!
— Нямам подобни намерения, мадам. Просто се отпусни назад. Аз ще те държа, няма страшно — увещаваше я той. — Няма да те пусна, докато не съм сигурен, че можеш да се отпуснеш на повърхността по гръб. Чак после ще ти покажа как да плуваш.
— Но косата ми ще се намокри! — засуети се Раелин.
— Ще се промъкнем в къщата, без никой да ни види.
Раелин склони и отпусна глава на рамото му.
— Когато искаш да постигнеш своето, можеш да бъдеш ужасно лукав, сър.
— Когато те желая, скъпа, мога да бъда направо подъл — и той отново захапа връхчето на ухото й.
Раелин предпазливо се отпусна и му позволи да я придържа, докато се носи по повърхността на водата. Щом Джеф зърна гледката, която се разкри пред очите му, усмивката му стана особено похотлива. Никога не му се беше случвало да се наслаждава на подобна прелест. Досега такива образи се бяха появявали само в сънищата, а не току пред носа му.
Не след дълго Раелин започна да се справя с плуването доста задоволително, и то без да й е нужна помощ. Все пак Джеф гледаше да е по-наблизо, за да е сигурен, че няма да й се случи нещо. Но в мига, в който му направи впечатление, че бялата й кожа е започнала да порозовява, той тревожно забърза към нея.
— Ще е най-добре веднага да те облечем, иначе скоро ще пищиш от болка. Само се надявам да не е вече прекалено късно.
— Повикай карета — простена Раелин, която се чувстваше ужасно отмаляла, докато излизаше от водата. — Струва ми се, че няма да мога да яздя поне един месец. Усещам задните си части схванати и натъртени до синьо от седлото.
Джеф я вдигна на ръце.
— Няма нужда да викаме карета, мадам. Ще разстеля одеялото пред мен на седлото, за да не ти убива, и ще те отведа у дома на гърба на Звездоброец.
Когато стигнаха у дома, Раелин вече едва търпеше болката, но не толкова от изгарянето, колкото от часовете, прекарани в страничното дамско седло. Не искаше да вика Тизи да й помага с къпането, тъй като се срамуваше, че момичето ще разбере какво са правили. Съвсем ясно личеше, че всяка част от тялото й е зачервена от слънцето. Затова се наложи да се остави на грижите на Джеф, който безкрайно внимателно и нежно се зае с нея. Първо я изкъпа в хладка вода, като втри в кожата й успокояващ балсам, а после, след банята, разтри схванатите мускули и натъртеното й задниче.