— Предполагам, това означава, че няма да мога да те заведа в неделя на църква — провлечено рече той, все едно разсъждаваше на глас. Само че, докато мажеше задничето й с охлаждащ мехлем, едва сдържаше смеха си. — Като те гледам, тогава спокойно ще можеш да минеш за червенокож мохикан или пък за крастава жаба заради луничките, които ще ти излязат. Знаеш ли, май е най-добре да се примириш с факта, че някога безупречната ти кожа вече никога няма да е същата.
Джеф просто не можеше да се сдържа повече и гръмогласно се разсмя. Това обаче накара Раелин да го погледне през рамо с убийствен поглед.
Тя сграбчи една възглавница и я запокити в ухилената физиономия на мъжа си, който едва не падна по гръб от смях. Раелин здравата се постара да скрие колко й е смешно всичко това, но след миг загуби контрол над себе си и се запревива от смях в един глас с Джеф. Старата къща никога не бе кънтяла от толкова много смях.
Джефри Бърмингам изглеждаше особено горд, докато въвеждаше очарователно облечената си съпруга през вратите на църквата. Поведе я по пътеката между пейките, където вече се бяха разположили Хедър, Брандън и тригодишният им син Бо. Щом зърна чичо си, хлапето се ухили до уши и хукна покрай майка си, за да се покатери в скута на Джеф.
— Чичо Джеф, искаш ли да видиш какъв жабок си имам? — прошепна малчуганът поверително и бръкна в джоба на ленения си жакет. — Скрил съм го тук, та да не го види мама.
Джеф се наведе към синеокото хлапе и се ухили на Хедър, която вече се чудеше каква беля се е задала. Отлично познаваше дяволитото пламъче в очите на Джеф. Явно пак гласяха някоя щуротия.
В следващия миг сапфиреносините й очи се ококориха от ужас, защото синът й мушна под носа на Джеф голяма жаба. И за да стане положението още по-конфузно, жабата силно се разкряка, с което привлече вниманието на всички в църквата. От пейките се разнесе бурен смях и хората започнаха да се надигат от местата си и да протягат шии, за да видят какво ще последва. Хедър разбра, че намесата й е крайно наложителна. Припряно понамести големия шал около раменете си, за да прикрие напредналата си бременност, и се опита да се изправи.
Но Брандън вече бе готов да се намеси и нежно докосна ръката на жена си, за да я накара да остане на мястото си.
— Няма нищо, скъпа — успокои я той през смях. — Аз ще се погрижа и за жабата, и за сина ни.
Приближи се до пейката, на която седяха брат му и хлапето.
Наведе се и прошепна на Джеф:
— Би трябвало да те оставя ти да се справиш с положението! Добре е да се учиш за недалечното бъдеще.
— Аа, не. Искам първо личен пример! — рече Джеф, ухилен до уши. Брат му вдигна Бо от скута му. — Сигурно има да уча страшно много, но бас ловя, че твоя милост вече е експерт по възпитанието.
Брандън отвърна с широка усмивка:
— Ако второто ни е момиче, ще ми се наложи да уча всичко отначало. Хати се кълне, че момчетата и момичетата се различавали като деня и нощта.
Джеф замислено сви устни, после кимна.
— Мен ако питаш, това си е много хубаво. Я си помисли каква скука би бил животът, ако мъжете и жените бяха еднакви!
Щом редът най-сетне бе възстановен, преподобният Парсънс положи доста усилия, за да си наложи сериозно изражение. Прочисти гърло и се огледа, докато се възцари пълна тишина.
— Сега ще изпеем един химн — заяви той със завидно самообладание, — но преди да започнем, предлагам онзи, който досега се опитваше да пее, да бъде така любезен занапред да се въздържа. Боя се, че пееше почти като стар крастав жабок.
Гръмогласен смях изпълни църквата, след като и Брандън набожно измърмори: Амин!
Когато литургията приключи и паството започна да излиза от църквата, пред вратите й се събраха доста хора, за да си побъбрят. Възрастната госпожа Абигейл Кларк прекоси двора, използвайки слънчобрана си като бастун.
— Джефри Бърмингам — подвикна тя, за да привлече вниманието му. — Ужасно съм ти сърдита, че не доведе прекрасната си съпруга на гости у нас, да ни запознаеш. А аз си мислех, че ме обичаш!
— О, обичам те, и още как! — Той свали цилиндъра си и го притисна към сърцето си, сякаш за да й се закълне във вечна любов. — Ти си светлина за моите очи, топлина за сърцето ми…