— Стига си се заплесвал — предупреди го Джеф, като изгледа Фаръл с негодувание. То все пак не успя да скрие закачливото пламъче в очите му. — Ако още не си разбрал, тя вече е омъжена!
— Да, наистина. През последните няколко седмици все си напомням този факт. Освен това реших, че няма да е зле да послушам съвета ти…
— Какъв съвет?
— Ще дойда на бала ви заедно с Елизабет. — Погледна Джеф тъкмо в мига, в който той се ухили ехидно. — Нещо против?
Моделиерът прочисти гърло, смутен от признанието, което му предстоеше да направи.
— Всъщност, откак за последен път идвахте тук, вече няколко пъти съм извеждал Елизабет на вечеря. По работа, разбира се. Иначе със сигурност щеше да ми откаже заради неприятностите от миналото. — Моделиерът повдигна вежди, все още учуден от откритието, което бе направил тогава. — Да ти кажа, въобще не бях очаквал, че има такива нагли мъже. Даже когато бяхме заедно, някои така безочливо я зяпаха, че ми идеше да им фрасна по един в провисналите ченета.
— Искаш да кажеш, уплашил си се, че някой момък може да открадне талантливата ти помощница?
Фаръл явно се засегна и прокара пръст между врата и яката си, сякаш внезапно му беше отесняла.
— По дяволите, Джефри, говориш така, сякаш съм готов да ухажвам Елизабет или дори да се оженя за нея, само и само да си спася бизнеса!
— Нима не би го сторил?
Раздразнен, Фаръл изсумтя.
— Изкарваш ме, че съм подъл използвач, Джефри, а нещата въобще не стоят така. Елизабет е страхотно красива жена и вече от години й се възхищавам. Сред всичките кокони и госпожички, които съм срещал нито една не може да се мери с нея. Просто осъзнах, че позволявам болезнените спомени отпреди години да определят постъпките ми. Така беше допреди месец. Още не съм сигурен дали тя ще оцени усилията ми да стопя леда в отношенията ни на шеф и подчинена. Но все си мисля, че ще е къде-къде по-забавно и приятно да се прицеля в гълъбицата в собствения си двор, вместо да се мъча да скубя пера от пилците на съседа.
— Изпусни парата, приятел, не говорех сериозно. Наистина се радвам, че си променил отношението си. Преди два месеца май изобщо не я забелязваше. А сега най-сетне си фокусирал поглед върху нея.
— По дяволите, сега направо ми се събират очите! Тя е била току под носа ми през цялото време и в момента се чувствам така, все едно зяпам върха на носа си.
— И това не ти харесва — заключи гласно Джеф.
— Неее, нищо подобно! — нетърпеливо го прекъсна Фаръл. Не може да не разбираш какво имам предвид. И ти беше ерген дълго време също като мен. Виждал съм как преценяваш жените. Явно всички ергени го правят. Сигурно е някакъв инстинкт. Когато видим красива жена, ние мислено я събличаме, оглеждаме я и преспиваме с нея само в един миг, понякога дори без да съзнаваме какво правим. А на мен не ми трябваше да търся по-красива жена, за да сравнявам с нея другите. Елизабет бе тук през цялото време, тя ми беше като еталон, с който сравнявах останалите. Но пък бях толкова свикнал с нея, че въобще не съзнавах, че правя с нея същото, и то много по-често, отколкото с всички други, взети на куп. Събличал съм я, оглеждал съм я, преспивал съм с нея… и всичко е било само в мозъка ми. Емъри намери точната дума за това. — Фаръл поклати глава, сякаш ужасен от себе си. — Заплесвал съм се по жена му. Точно това съм правил дълго преди тя да овдовее, а тогава исках да го ударя, задето ми го каза.
— А сега какво ще правиш?
Фаръл отчаяно въздъхна.
— Това, Джефри, момчето ми, е проблемът, който направо ще ми вземе здравето. Ужасно е да си го помисли човек, но дори не знам дали мога да сторя нещо по въпроса.
Джеф замислено вдигна вежди, загледан в моделиера. Приятелят му в крайна сметка не е бил сляп, просто са го спирали минали страхове, а какво щеше да стане сега, никой не можеше да предскаже.
Късно следобед каретата спря пред къщата в плантацията Оукли, за да слязат господарят и господарката на имението. Джеф помогна на Раелин да слезе и каретата потегли, но вниманието им веднага бе привлечено от гневен глас, долетял иззад къщата:
— Аз пък ти казвам, че нямаш никаква работа тук, госпожичке! Само искаш да тормозиш господин Джефри. Туй ми е съвсем ясно, както ми е ясно и какво направи преди година. А сега се разкарай, преди господарят да се е върнал и да те е открил да се промъкваш наоколо като просякиня.
Раелин позна гласа на иконома и сепнато погледна Джефри. Кингстън обикновено беше безкрайно учтив и търпелив, затова и грубият му тон сега я зачуди.
— На кого ли може да говори така Кингстън, Джефри?
Лицето на мъжа й видимо потъмня и в очите му се появиха ледено студени отблясъци.