— Почакай тук, Раелин. Аз ще се погрижа.
Тя кимна колебливо и неохотно остана на мястото си. Предния път неприятностите дойдоха от Густав и неговите наемници, но този път Раелин можеше да се обзаложи, че проблемите идват от една жена… или по-точно момиче, на име Нел.
Тревожно прехапала устни, Раелин изгледа как Джеф заобиколи ъгъла и изчезна зад къщата. Чудно какво ли щеше да стори сега? Ако наистина е такъв развратник, какъвто го изкарваше Нел, дали сега ще се издаде? А дали хитро ще скрие връзката си с нея, като се престори на ядосан?
Миг по-късно Раелин подскочи, чула гневното му ръмжене:
— Защо, по дяволите, си дошла?
— О, Джефри, вече цял час те чакам! — сладко проговори женски глас. — Вече си мислех, че е време да си вървя, пък и Кингстън ми говори така ужасно… Мислех си, сигурно се чудиш как изглежда нашият син, та затова дойдох да ти го покажа. Нарекох го Даниел, на баща ми. Надявам се, нямаш нищо против.
Раелин притисна ръка към гърлото си. С огромно облекчение бе чула от Фаръл, че Нел е помолила за почивен ден, та да си свърши малко работа. Явно момичето е планирало удара си и е избрало място, където няма да я заплашва уволнение.
— Щом питаш, имам нещо против, Нел! — саркастично отвърна Джеф. — Това може да е твоето бебе, но, по дяволите, то не е мое! А сега престани с тези глупости, иначе ще наредя да те отведат обратно в Чарлстън, и повярвай, този път няма да ти търся стая! Само се чудя кой ли мръсник си канила предния път в стаята, платена с моите пари. Явно не си си губила времето!
Нел невъзмутимо продължи с тих умолителен глас:
— Само го погледни, Джефри! Какво прекрасно малко момченце е! Той е най-красивото бебе, което някога съм виждала, а с тази хубава черна коса и с веждичките, извити точно като твоите, сигурно ще бъде лика прилика с теб. Ами да, дори няма да се изненадам, ако очите му станат зелени. Понякога се чудя дали въобще ще прилича по нещичко и на мен, както ти е одрал кожата. Виж синчето ни, Джефри! Не виждаш ли колко прилича на теб?
— Престани с тези глупости, Нел! Знаеш, че нищо няма да спечелиш — изръмжа Джефри. — Нямам представа кой е баща му, но знам едно — това дете не е от мен!
— Има черна коса и…
— Хиляди бебета имат черна коса! Това не значи, че всичките аз съм ги правил! — изрева Джеф.
Раелин се бореше с някакво ужасно чувство, свило стомаха й на топка. Сцената, която се разиграваше в момента, почти не се различаваше от първия път, когато Нел дойде при Джеф. Момичето беше също толкова настойчиво, а Джеф — не по-малко ядосан. Дори още повече, вбесен от нахалството й за втори път да го тормози в дома му. Раелин разбираше, че реакцията му е естествена, но гневът му я изплаши. Обикновено Джеф изглеждаше много уравновесен, затова тези изблици на ярост я караха да се замисля какво се крие под маската на добродушието му.
Нел стана сприхава.
— Няма нужда да крещиш, Джефри. Достатъчно близо съм, та да те чувам и без да викаш!
— Виж какво, госпожичке — яростно продължи той, — ще съм ти много задължен, ако се разкараш оттук заедно със сина си. Върви в Чарлстън, ако щеш — и по дяволите върви, само не ми се мяркай повече пред очите!
— Щото те е страх какво ще си помисли жена ти, като види сина ни, нали? — обидено го предизвика Нел.
Джеф загуби всякакво търпение.
— Разкарай се! Веднага! Нямам намерение нито миг повече да си хабя приказките с теб. И повече никога не идвай тук! Ако дойдеш, кълна се, сама ще си просиш белята, защото в момента, госпожичке, ми идва направо да те удуша! Казвам ти, изчезни на мига, за да не се погрижа аз за това!
Джеф се обърна към иконома:
— Кингстън, чака ли я карета, която да я отведе оттук?
— Да, сър, спряла е пред къщата.
— Тогава, ако обичаш, разкарай я веднага оттук… дори и насила, ако се наложи! Закарай я до каретата и нареди на кочияша да не спира, докато не излезе вън от моите земи.
— Да, сър, веднага ще го сторя.
Раелин чакаше на мястото си и с мъка се опитваше да изглежда спокойна, когато Нел се появи иззад ъгъла и с ядосани стъпки се запъти към нея. Кингстън се опита да я настигне, по напразно. Светлосините очи на момичето срещнаха погледа на Раелин и тя разбра какво точно означава „убийствен поглед“.
Устните на Нел се извиха в презрителна усмивка.
— Мислиш си, че държиш Джефри в ръцете си с всичките му парички, нали? Е, аз пък още не съм приключила с него. Тъй ще направя, че ще ви е срам да се покажете пред хората. Тогава може би лорд Скъперник най-сетне ще ми даде това, за което моля. Червив е с пари, а му се свиди! — Тя изсумтя презрително. — Бас ловя, че и цяла дузина хлапета да му народиш, портфейлът му няма да изтънее.