Нел тръсна глава, надменно подмина Раелин и продължи към алеята, където я чакаше наемната карета. Кингстън побърза след нея, за да й помогне да се качи, но Нел спря до вратичката, за да намести по-добре вързопчето в ръцете си. С един последен сърдит поглед към Джеф, който вече бе застанал до жена си, тя се обърна, с помощта на иконома се качи в каретата и повече не погледна назад.
Каретата затрополи по алеята и Раелин най-сетне колебливо си пое дъх. Все още цялата трепереше. Погледна към Джеф, който бе отметнал редингота си назад и бе мушнал ръце дълбоко в джобовете на панталоните. Загриженото му изражение ясно показваше, че чака да чуе какво ще каже жена му. Но в момента Раелин просто не можеше да се сети за нищо съществено. Разсеяно се огледа и тихо рече:
— Тук човек никога не може да разчита, че небето няма да се сгромоляса отгоре му. Изглежда, то най-редовно си прави подобни шегички.
7
Мелодичните звуци на валс изпълваха голямата къща и осветената със свещи, украсена с цветя, бална зала. Стройният господар на Оукли въртеше младата си съпруга в шеметни кръгове из танцувалния подиум. Клошираната и обсипана с мъниста пола на дамата се докосваше нежно до краката на мъжа й, а пръстите й ласкаво галеха раменете му под безупречния редингот. Изрядното му вечерно облекло от наситено черна коприна, чийто цвят още повече се подчертаваше от белотата на връзката и ризата с висока яка, контрастираше очарователно с бледорозовата й рокля. По същия начин и гарвановочерната му коса и тъмния загар на кожата му подчертаваха нежната бледност на млечнобялата й кожа и блясъка на кестенявите й къдрици.
Двамата се чувстваха така, сякаш са сами в целия свят и потънали в щастието си, не забелязваха, че гостите им са се оттеглили от страни на дансинга и ги гледат с възхищение. Някои бяха като омагьосани от елегантната двойка. Други обаче не ги гледаха толкова добронамерено. Вече поне десетина години братята Бърмингам бяха обект на вниманието на много от жените в областта. А сега, когато по-големият брат бе вече женен от няколко години, имаше дете, а и второто беше на път да се появи, погледите на нещастно влюбените девойки бяха отправени единствено към по-младия брат. Много от тях бяха от приятелски семейства и присъстваха на празненството тази вечер. Някои бяха глезените дъщерички на алчни родители, видели в богатствата на Бърмингамови нещо, до което могат да се доберат чрез брак. Затова имаше и майки, и дъщери, които просто се пукаха от яд и си просъскваха по нещо на ухо, когато отправеха надменни погледи към обекта на завистта си. Наскоро се бе разчуло, че младата госпожа Бърмингам си спечелила вниманието на някакъв си Густав Фридрих, брутален германец, който толкова силно я желаел, че нахлул насилствено в Оукли и я отвлякъл. Пренебрегнатите девойки и любящите им родители подхранваха доста слухове по повод на това събитие. Позволяваха си дори да намекват, че честта на дамата била опетнена от похитителя й и че красивият й съпруг който винаги си е бил истински джентълмен, — се оженил за нея само от съжаление.
Други пък не скъпяха добри думи за двойката — не само за да подчертаят добродетелите на младоженците, но и за да изразят възхищението си от роклята на дамата. Всички смятаха, че тази дреха е струвала на съпруга й цяло състояние. Но пък не малко от тях свиваха рамене и казваха, че когато един мъж е толкова богат, колкото Джефри Бърмингам, напълно разбираемо е да засипва с щедри дарове съпругата си — а и тя напълно ги заслужаваше с красотата си.
Фаръл Ивс и Елизабет се спогледаха усмихнато, когато дочуха някои от забележките, превъзнасящи роклята на дамата. С безмълвно признание за таланта на моделиера помощницата му стисна леко ръката му. Нежният натиск не остана незабелязан от стройния й кавалер. Всъщност, той остана доста изненадан, тъй като дамата никога не бе показвала някакво особено желание да го докосва, нито неволно, нито умишлено, освен когато няма определена причина за това.
Фаръл сведе питащи очи към тъмнокосата красавица и когато Елизабет вдигна лице, погледите им се срещнаха. За първи път Фаръл улавяше погледа й за достатъчно дълго време, та да се опита да разгадае скритите й чувства. За миг в тъмните й ириси зърна някакво очакване, което го окуражи да докосне с пръсти фините костици на ръката й и да се опита да изрази чувствата, таени в душата му години наред. Дъхът й застина и за част от секундата тя сякаш се поколеба между усмивката и някакъв непознат страх. После нежните й устни потрепнаха и от тях се отрони несигурна въздишка.