Неустоим копнеж изпълваше цялото същество на Елизабет. Но колкото и да й се искаше да отвърне с топлота на въпросителния поглед на Фаръл, тя много добре знаеше колко опасно е да се поддаде на неговите омагьосващи усмивки. Твърде често бе виждала как действат те на нищо неподозиращите млади девойки, които ненадейно откриваха, че сърцата им са безнадеждно запленени. Неговите обезоръжаващи небесносини очи притежаваха силата да покорят чувствата и съзнанията не само на неопитни девойки, но и на зрели жени и вдовици — както наскоро бе доказала госпожа Брустър. Тъй като бе само една от неговите работнички, Елизабет добре разбираше колко глупаво ще е да отслаби бдителността си. Не й се искаше да види как Фаръл се чуди къде да се скрие от нея, ако тя някога забрави наложените й от самата нея задръжки. И все пак никак не й беше лесно да превъзмогне онова странно чувство, което стягаше душата й всеки път, щом етикетът й налагаше да стои спокойно до него и да гледа как той омайва някое красиво девойче в магазина. След подобни случаи я налягаше такава тъга, която недвусмислено й подсказваше едно: може би повече от всяка друга жена и тя копнееше за частица от вниманието му.
В другия край на стаята една висока, красива жена на средна възраст се взираше през лорнета си. Щом двамата танцуващи младоженци преминаха покрай нея, тя високо вдигна вежди и се наведе към по-ниската жена до нея.
— Май не ви разбрах правилно, госпожо Брустър. Нима казахте, че господин Бърмингам е намерил булката си под някаква карета? Това ми звучи, все едно я е открил под зелево листо в градината на съседа. Нима тук, в Каролина, най-търсените ергени си избират булки по този начин?
Пълничката кръглолика жена се сепна, изненадана от изводите на събеседничката си, и развълнувано размаха ветрило, при което и пауновите пера върху натруфената й шапка също се поклатиха.
— Скъпа госпожо Уинтроп, не съм казвала нищо подобно! Госпожица Раелин със сигурност не се намираше под каретата, макар че можеше и да се озове там, ако господин Джефри не беше скочил на пътя след нея.
Високият господин, който стоеше до тях, сега удостои с вниманието си пълничката шапкарка.
— Разкажете ни всичко, госпожо Брустър! Наистина разпалихте любопитството ми, затова сега непременно трябва да го задоволите.
— С удоволствие, милорд — отвърна госпожа Брустър с нервно хихикане. Кокетно примигна с редките си мигли и започна да разказва подробностите около първата среща на младата двойка.
Без да знае, че почти всички гости обсъждат тях, Джеф продължаваше да танцува с невестата си из балната зала. Любящият поглед на дълбоките и сини очи, засенчени от гъсти ресници, като първи пролетни лъчи след люта зима.
— Казах ли ти вече колко си прекрасна тази вечер, скъпа? Но какво говоря? Ти винаги си прелестна. И най-вече, когато не си облечена с абсолютно нищо. Забавляваш ли се?
— Страхотно — увери го Раелин, а устните й се извиха в сияйна усмивка. Чувстваше се отново като малко момиченце, както, когато танцуваше из градината в прегръдките на нейния принц Прекрасен. Пръстите й се плъзнаха по широките му рамене и под предлог, че уж приглажда сатенения му ревер, тя погали твърдите му гърди под фината материя на редингота. — С теб се чувствам като принцеса, Джефри.
— И изглеждаш така, мила. Не мога да ти се нагледам! Новата рокля е направо разкошна, но не може да засенчи собствения ти блясък. Ако не бях гледал как се обличаше, щях да сметна, че Фаръл те е придумат да облечеш роклята направо на голо, без всичките онези дантелени подплати, които жените обикновено навличат под дрехите си. Прилепва по теб направо божествено!
— Направиха долната ми риза от толкова фин сатен, че почти не го усещам.
— Да, и аз не го усещам. Но ми се ще още веднъж да видя ризата ти — подразни я той и сведе поглед към деколтето й.
— Имаме гости, Джефри!
— Това не ми пречи да си припомням колко красива си под всичките тези дрехи, нито пък колко си апетитна, когато лежиш топла и задоволена в прегръдките ми.
Страните на Раелин пламнаха. Замисли се как той я караше да забрави себе си в страстните тръпки на единението им. Джеф, изглежда, беше много дързък и опитен любовник. Раелин не смееше да го пита откъде е научил всички тези неща, но често се замисляше за това — а тези мисли само й причиняваха болка, тъй като й напомняха за Нел и другите жени, които може би е имал. И въпреки всичко, когато тези искрящи изумрудени очи се спираха върху нея и безмълвно говореха за желанията му, тя забравяше всичко друго освен все по-силната привързаност, която изпитваше към този мъж.
— И аз имам не по-малко възбуждащи спомени за теб, сър.