Дръзка усмивка се разля по устните му.
— Години наред все мечтаех за една белокожа богиня, която ще ме дарява с неземно щастие. Гърдите й бяха меки и обли, коремчето й — бяло като сметана, а бедрата — заоблени и невероятно примамливи. Тя завладя сънищата ми, и оттогава копнеех някой ден да я открия и да я съживя с целувка.
— Целувките ти могат да стоплят и камък, сър.
— Самата ти беше доста хладна по едно време.
— Само защото не знаех какви наслади ме очакват в прегръдките ти.
Джеф отметна глава и се разсмя с пълен глас, а жена му, смутена, веднага се озърна из залата. Не знаеше как биха реагирали гостите на невъздържания смях на съпруга й, но както можеше да се очаква, двамата вече бяха привлекли вниманието на почти всички присъстващи.
— Джефри Бърмингам, какво ще си помислят гостите ни? — прошепна тя, като отчаяно се опитваше гласът й да звучи строго. — Само ги виж! Никой друг не танцува. Станали сме атракцията на вечерта. Хората ще ни одумват!
— Вярно. Но ако можеха да прочетат мислите ми, щяха да са направо скандализирани.
— А аз станах разпътна жена още в деня, в който ти ме вкара в леглото си, сър. Почти не мога да мисля за друго.
Наоколо минаваха лакеи, разнасящи подноси с напитки, музикантите свиреха прекрасни мелодии, елегантно облечени дами и господа разговаряха с приглушени гласове — всичко това най-сетне накара двойката да обърне внимание на заобикалящия ги свят. Все пак, едва когато Джеф трябваше да пусне Раелин, за да й позволи да танцува с възрастния господин, който я беше поканил, той осъзна как времето запълзява бавно като охлюв, когато не са заедно. Дори докато разговаряше с няколко от приятелите, с които често ходеше на лов, очите му все търсеха красивата му съпруга. При един такъв поглед от негова страна той срещна насмешливия поглед на брат си и веднага усети как бузите му потъмняват от смущение.
— Доста си хлътнал, а? — внимателно го подкачи приближилият се Брандън.
— Повече от „доста“ — призна Джеф. Позволи си един последен поглед към Раелин, после се обърна и тръгна след Брандън, както често бе вървял след него в детството си.
Хедър седеше в широко кресло, положила крачета върху ниска табуретка. За да прикрива внушителния си корем, тя бе наметнала дантелен шал около раменете и гърдите си. Преди бала Джеф беше дал нареждания на слугите да поставят креслото така, че бъдещата майка да може да вижда цялата бална зала, без да й се налага да става от мястото си. Кингстън бе отбелязал, че единствената пречка би била, ако някои от гостите не забележат присъствието й и застанат гърбом пред нея.
— Малко вероятно е — беше отговорът на Джеф. — Дори и в напредналата си бременност, тя пак ще има свой кръг от обожатели и приятели, които ще се погрижат да се чувства удобно.
И точно както бе очаквал, Хедър бе обградена от група гости, поспрели се при нея, за да я поздравят и да побъбрят. Фаръл Ивс бе отвел Елизабет именно при нея и сега тримата разговаряха за нещо. И Телма Брустър бе побързала да иде при Хедър, но едва когато бе забелязала, че и красивият моделиер се намира сред кръга приятели около бременната красавица. Телма бе довела и своята компания отпреди малко — овдовелия английски лорд и Лидия Уинтроп, и двамата на средна възраст. Макар госпожа Уинтроп да бе отраснала в околностите на Чарлстън, през последните двадесет години живееше в Лондон, тъй като се бе омъжила за богат англичанин. Наскоро бе решила да погостува на приятелите си в Каролина.
— Скъпи мои, познавате ли се с лорд Марсдън? — попита Лидия Уинтроп и с изящен жест притегли високия тъмнокос господин напред. — Запознахме се по пътя насам от Лондон. Ах, колко ужасно беше времето, докато плавахме! Вълните подхвърляха кораба ни така, че едва издържах… Но нека не ви занимавам с това. Лорд Марсдън е дошъл тук, за да търси подходяща плантация, която да подари на дъщеря си за сватбата й. Госпожа Брустър ни увери, че нашият домакин няма да има нищо против, ако и негова светлост дойде с нас на бала. А и братята Бърмингам биха могли да го посъветват кои са най-добрите земи в областта.
Лорд Марсдън прочисти гърло, сякаш се канеше да се впусне в дълга реч.
— Да, разбира се, не ми се искаше да се натрапвам, нали разбирате, но тези любезни дами настояха да дойда. Искрено се надявам домакинът ни да няма нищо против разни непознати, които идват неканени на бала му.
— Бъдете спокоен, милорд — любезно го приветства Хедър. Сигурна съм, че Джефри ще бъде поласкан от присъствието ви. Колкото до целта на пътуването ви насам, и Джефри, и Брандън могат да ви помогнат в избора на земя. А тази вечер се забавлявайте. Опитайте лакомствата и напитките! Джефри има изключителна готвачка, почерпете се и сам ще се убедите.