— Благодаря ви, че накарахте един чужденец да се почувства като у дома си, мадам — отвърна лорд Марсдън. — Наистина сте много любезна.
— За мен е удоволствие, милорд. Знаете ли, ако искате, можете да поразгледате наоколо. Тъй като много от гостите изявиха желание да видят как е преустроено имението Оукли, повечето от стаите ще бъдат отворени за посетители. Това е типична плантаторска къща от Юга, истинско съкровище. Само личните стаи на Джефри ще бъдат затворени за посещения.
Лорд Марсдън отвърна с лек поклон.
— Семейството ви е много любезно, мадам.
После се обърна и последва двете жени, които тръгнаха да оглеждат балната зала.
Хедър забеляза как Джеф си пробива път към нея през тълпата гости. Щом се приближи, тя протегна ръка и се разсмя като доволна ученичка.
— Вече се чудех какво да сторя, че да привлека вниманието ти. Както се бе разтанцувал с Раелин, бях сигурна, че ще ми се наложи да ви прекъсна и да те поканя на танц, за да мога да поговоря с теб. Трябва да призная, че балът ви е невероятен. Благодаря, че ни поканихте.
— Добре ли се чувстваш, принцесо?
— Отлично — увери го тя, а усмивката й беше ослепителна. После Хедър погледна любящо съпруга си, а щом той се надвеси над стола й, тя лекичко въздъхна. — Или поне щях да се чувствам отлично, ако брат ти можеше поне за мъничко да се отпусне. Кълна се, бди над мен, както куче пази сочния си кокал.
Брандън погали рамото на жена си.
— Трябва да ми простиш, скъпа. След като следващият ни наследник може всеки момент да се появи на бял свят, нормално е и аз поне мъничко да се притеснявам.
Хедър шеговито сви устни.
— О, глупости, знаеш отлично, че може да минат още цели две седмици, преди да се роди. Сигурно си забравил как изглеждах, преди да се появи Бо. Носех се като фрегата с издути платна, която цепи морските вълни с масивния си корпус.
Сравнението й накара всички наоколо да се разсмеят от все сърце, но въпреки привидното веселие на Брандън, Джеф забеляза у него известно напрежение. Знаеше по-добре от всеки друг колко силно брат му обича жена си. Само мисълта за болките, които тя трябва да изтърпи при раждането — а още повече, че може да й се случи нещо лошо, — причиняваше на Брандън сериозни тревоги. Въпреки сравнително лесното й първо раждане все пак съществуваше опасност да има някакви усложнения, затова и докато всичко не мине благополучно, Брандън не можеше да намери покой.
— Повярвай, скъпа — обади се Брандън и нежно стисна ръката й, — не съм забравил какви мъки преживях при първото ти раждане, затова не ме вини, че и сега се тормозя.
Когато Хедър вдигна очи към съпруга си, Джеф забеляза в тях сълзи на нежност и се почувства като натрапник в тяхната близост. Обърна се настрани и се озова лице в лице с Фаръл, който също бе забелязал влюбените погледи на двамата млади. Самият той рядко бе ставал свидетел на подобна близост между двама женени. А един ерген имаше защо да завиди на тяхното единство.
Фаръл хвана Елизабет под ръка.
— Мисля, че е време да покажем на нашия недодялан домакин, че не е единственият, който умее да танцува валс. Освен това, скъпа моя, ще ми се всички да видят новата ти рокля.
— И тя ли е твое творение, хубавецо? — с крива усмивка понита Джеф.
— Всъщност помощницата ми я проектира и уши сама. Великолепна е, не мислиш ли?
Тъмнопурпурната рокля наистина чудесно подчертаваше красотата на светлокожата брюнетка. Джеф, възхитен от вида й, галантно се поклони.
— Тази вечер изглеждаш невероятно, Елизабет. Дори, струва ми се, засенчваш шефа си.
Тих смях се отрони от устните на Елизабет, когато тя направи очарователен реверанс.
— Благодаря, господин Бърмингам.
— Джеф — поправи я домакинът. — Или ако ти харесва повече, Джефри. Докато сме вън от магазина на работодателя ти, Елизабет, настоявам да не се държиш с мен толкова официално. — Засмените му очи за миг отскочиха към моделиера, после добави: — И можеш да му кажеш, че аз съм наредил така.
Елизабет се разсмя звънливо и кимна в знак на съгласие.
— Забавлявайте се, приятели — подкани ги домакинът и махна с ръка към танцувалния подиум. — Ще се присъединя към вас веднага щом открия жена си.
Раелин танцуваше с друг приятел на Джефри, шерифът Райе Таунсенд. Огромният мъж се бе оказал удивително пъргав танцьор. В сравнение с гигантския му ръст Раелин изглеждаше някак смалена, но всъщност беше по-висока от Хедър и в дългата тясна рокля изглеждаше стройна като върба. Джеф реши, че роклята малко лъже очите, тъй като добре познаваше сочните извивки на тялото й, скрити под блестящия плат. Вече се беше научил да вижда какво се крие под външната обвивка на прекрасната жизнена жена и да чете чувствата, скрити дълбоко в нея. Малко изненадан откри, че освен огромното удоволствие, което извличаше от страстта й в брачната интимност, в сърцето му се е разлистило и някакво друго, по-дълбоко и силно, чувство. Все още не бе способен да го назове с име, но изпитваше безмерна радост, че Раелин е само негова.