Смутена от близостта на гостенките, Раелин притисна треперещата си ръка към гърдите на Джеф и го погледна умолително:
— По-късно — прошепна, а дланта й погали твърдите косъмчета по мускулестата му гръд, — когато останем наистина сами.
Джеф притисна устни до ухото й.
— Тогава ела с мен долу и ми позволи да потанцувам с теб, докато кръвта ми се поохлади.
— Както искаш — отвърна Раелин и понечи да се засмее, но бързо зарови лице в рамото му, докато успя да потисне смеха си. В този миг часовникът над камината отмери десет удара. Десет часът е. Значи скоро ще можем да останем насаме.
— По-добре тръгни първа — промълви дрезгаво Джеф, докато се отдръпваше от нея. — Ако сляза сега, ще шокирам гостите.
Раелин се изправи заедно с него и си открадна една целувчица от устните му. После погледна надолу и удивена, мигом отстъпи назад с многозначителна усмивка.
8
Като добра домакиня Раелин с усмивка приемаше всички покани за танц, а в паузите разговаря с много от дамите. Бързо откри, че Хедър е като магнит, към който тя и останалите непрестанно биват претегляни. Така например, когато не бе уверена в себе си за нещо, съвсем естествено търсеше подкрепата на Хедър, фактът, че се бе омъжила за един от най-търсените ергени в областта, я принуждаваше да отговаря на много въпроси. Раелин се стараеше да бъде отзивчива и мила с любопитните, но скоро усети, че една групичка млади дами никак не я харесваха. Въпреки това те успешно прикриваха злобата си под лицемерни усмивки и тънки намеци, с което я караха да се чувства отритната — а явно точно това беше целта им. В края на краищата тя беше чужденка, която си беше присвоила една желана от всички придобивка на име Джефри Бърмингам.
Но въпреки неприязънта, която усещаше, Раелин започна да се чуди и мае на собствения си късмет. След като бе оцеляла при ужасното пътуване през Атлантическия океан, не само че бе спасена от робството, което й бе намислил Густав, а и късметът я бе отвел под венчилото с един необикновен мъж, досущ като този от мечтите й. Само че Джеф беше от плът и кръв, а не илюзия. Той беше неин, не техен. Невероятно чаровен, приятен за компания, а и много по-галантен джентълмен, отколкото бе очаквала, че ще срещне в „нецивилизованата? Америка“. Не само това, ами, изглежда, двамата с него чудесно си подхождаха. Допълваха се по хиляди начини. И най-вече в любовта се чувстваха като създадени един за друг. Тормозеше я само едно: всичко й се струваше прекалено съвършено. Страхуваше се, че нещо би могло да наруши тази идилия.
Чувстваше се така, сякаш е попаднала в приказка. Обширната бална зала, осветена от блещукащите кристални полилеи, препълнена с елегантни гости, й изглеждаше като някакво приказно място. Дъждът, който ромолеше по покрива и по лъкатушните пътеки из градината, насищаше въздуха със свеж омаен аромат, който ободряваше духа и я караше да се чувства като опиянена. Сякаш се носеше на ефирни крила, като фея в приказен свят. Всичко бе твърде красиво, вълшебно — и все пак много, много реално. Тя си повтаряше: „Аз съм тук! Жива съм! А това не е фантазия, не е детска мечта!“
Раелин отново се опита да се съсредоточи върху разговора с възрастния господин, с когото танцуваше в момента. Усмихна се на забележката му, почти без да знае какво й е казал. Само се надяваше да не я е попитал нещо и да чака отговор. Съзнанието й все се отплесваше към мисли за мига, в който двамата с Джефри ще останат сами.
— Скъпо момиче, трябва да си починете — любезно я посъветва възрастният господин, най-сетне забелязал смущението и руменината й. Загрижен, той я предупреди: — Ако продължавате да танцувате още, може да припаднете от умора.
Раелин веднага реши да се възползва от това извинение и двамата се оттеглиха от дансинга.
— Много сте любезен, сър.
Облекчението й бе огромно, когато Джеф я посрещна с чаша вино, ароматизирано с плодове.
— Ето, скъпа, пийни си. По вида ти личи, че се нуждаеш от това повече, отколкото аз. Извини ме за момент. Трябва да отскоча до тоалетната.
— Може ли един танц, мадам? — попита дълбок мъжки глас зад гърба й.
Раелин се обърна и видя Фаръл Ивс, ухилен до уши.
— Елизабет ме изостави, за да иде да танцува с Брандън — обясни моделиерът, докато я водеше към танцувалния подиум. Опитва се да го накара да не се тревожи чак толкова много за предстоящото раждане на Хедър, но не мисия, че ще постигне нещо. И самият аз съм преживял това изпитание. Само веднъж, но ми стига за цял живот. Затова и съчувствам на Брандън.
Раелин любопитно наклони глава.