Щом я разкопча, Раелин плъзна и роклята, и долната си риза през раменете си и ги смъкна до кръста. Като прегърна една възглавница, щастливо сгуши брадичка върху нея.
— Знаеш ли, ако остана доволна от услугите ти, може да реша да те направя своя лична прислужница.
За тези думи Джеф я плесна закачливо по задничето.
— Звяр такъв! — извика тя с престорено възмущение.
— Звяр ли? — С едно движение той изтегли блестящата дреха надолу по тялото й. Раелин ахна с неподправена изненада.
— Но като си помисля, май ще задържа Тизи — заключи тя стих кикот.
Тъй като по време на една от пробите Елизабет бе забелязала, че всякакво бельо издува много грозно роклята, Раелин бе решила да не облича под нея нищо друго освен чорапите и сатенената долна риза. Затова и Джеф гледаше с още по-голяма наслада как роклята прилепва по бедрата и задничето на съпругата му. Най-сетне можеше да си позволи да я гали колкото си иска и ръката му дълго милва очарователното й задниче през финия сатен на дрехата. Когато най-сетне се зае окончателно да я съблече, едната му ръка проследи нежните очертания на гърдите й, а другата се плъзна по изящната дъга на гърба й чак до ханша и бедрата, като същевременно изтегляше надолу роклята и ризата. Най-после обърна Раелин по гръб и се зае с дългите й копринени чорапи.
Приключил и с това, Джеф се надвеси над жена си, подпрял ръце от двете й страни, и с грейнали очи се загледа в лицето й. Очите й, нежни и топли, се взираха в него, сякаш го поглъщаха. Внезапно тя вдигна ръка и погали бузата му с някакво безкрайно удивление. Трогнат от тази всеотдайна нежност, той притисна устни към дланта й. От устните на Раелин се отрониха някакви странни слова — думи, които никога досега не бе изричала пред друг освен пред своите родители. Лекотата, с която ги изрече, я сепна и тя осъзна, че никога не се е замисляла сериозно върху тях — до този миг.
Макар че Джеф разбираше колко изтощена е жена му, просто не можеше да устои на изкушението да погали голото й тяло в една дълга, разпалваща милувка. При все че Раелин се чувстваше уморена до мозъка на костите си, дъхът й секна от усещанията, които той събуди в нея. Ръката му се плъзна към по интимни местенца и тя с готовност се разтвори за него, а очите й потъмняха от желание. Джеф съблече дрехите си и когато застана до леглото, напълно гол и възбуден до крайност, Раелин го прие с отворени обятия.
9
Откъсната от нежните прегръдки на съня, Раелин лежа известно време неподвижно, опитвайки се да разбере какво я е събудило. Завесите, които по-рано бяха спуснати пред френските прозорци, сега бяха дръпнати встрани. През единия прозорец надничаше голяма октомврийска луна, а пред сияйното й лице минаваха парцаливи облаци, тласкани от западния вятър. Короните на огромните дървета шумоляха и току някой клон проскърцваше по тухлената стена на къщата, но освен тези слаби звуци, в стаята цареше гробна тишина.
Раелин протегна ръка към другия край на леглото и потърси утешителния допир с тялото на мъжа, чието присъствие винаги й вдъхваше сигурност и спокойствие. Уви, там нямаше никой. Напрегна очи към тъмните кътчета на стаята, но от Джеф нямаше и следа.
— Джефри? — приглушено го повика, но не получи отговор. Озадачено свъси вежди. Прочисти гърлото си и отново извика, този път по-смело: — Джефри? Къде си?
Отново пълна тишина.
Раелин отметна завивките и скочи от леглото. Припряно намъкна нощницата и робата си, които Джеф бе оставил на един стол наблизо. Опипом намери кутийката с праханта и успя да запали газената лампа на масичката до леглото. На бледата й светлина погледна часовника над камината.
Един и половина!
Спала беше най-много четиридесет минути. Но къде е Джефри? Защо е станал от леглото?
През прозорците нахлуваше хладен ветрец и Раелин разтри раменете си. Колебливо тръгна към верандата и без да я е грижа колко леко е облечена, излезе от стаята. Каза си, че Джефри сигурно ще е на верандата. Огледа се в двете посоки и видя, че и там няма никой.
Доколкото знаеше, Джефри никога не бе ставал от тяхното легло посред нощ. Нямаше представа какво го е накарало да го стори сега, и това силно я тревожеше. Дали не е чул някакъв обезпокоителен шум? Веднага се сети за Густав. Този мерзавец може да е решил да се върне с хората си, за да стори още злини, да отмъсти на Джефри… Студени тръпки пролазиха по тялото й.
— Джефри, къде си? — нещастно извика тя.
Внезапно сърцето й се сви от някаква непоносима болка. Изпитвала бе подобно нещо само при смъртта на родителите си. Страхуваше се за него и това я караше да се чувства самотна и изгубена. Сякаш само за миг животът й бе опустял.