Джеф пристъпи по-близо, а очите му се спряха върху деликатните розови връхчета, примамливо очертани под почти прозрачната материя. Много добре знаеше каква болка изпитва всеки път, когато се отдаде на естествената си мъжка наклонност — да се наслаждава на красотата и очарователните форми на жена си. Затова до този момент все се стремеше да избягва това мъчение, като ограничаваше времето, прекарано с нея. Дори в случаите, когато протоколът и добрите обноски налагаха двамата да се появят заедно на официалните събирания, като например сватби, кръщенета и други подобни, той се стараеше да бъде сдържан и дистанциран, поглеждаше я само бегло, само когато се налагаше. В тези случаи той успяваше да запази самообладанието си единствено с цената на огромни усилия. Но пък при тези излизания — макар че жена му всеки път изглеждаше просто великолепно, — все пак не беше облечена в нещо така прозрачно, което да оставя толкова малко на въображението. Дали заради нежната извивка на гърдите й, или пък заради интригуващата сянка между бедрата й, едва прикрити под нощницата, в момента вниманието му бе изцяло приковано към тялото й. Да пренебрегне подобни примамки, не беше по силите на никой мъж, най-малко пък за човек, подложен на дълго въздържание и непрестанни изкушения. Можеше само да се надява, че този път щедрото й разкриване пред очите му означава покана за нещо повече от това, само да гледа.
— Да — най-сетне се съгласи Джеф, — на моите хора няма да им трябва кой знае колко време, за да завършат къщата.
Раелин се чувстваше по-напрегната от всякога. Изтормозена от нощните видения, копнееше за ласките на Джефри. Определено вече й беше дотегнало да играе ролята на оскърбена съпруга, която чака неопровержими доказателства, че мъжът й е благороден и чист. И тя не беше светица. А в крайна сметка Джефри беше неин съпруг! И не само вече бе виждал всичко, което в момента нощницата й едва прикриваше, но и я бе дарил с онези най-интимни ласки, които е нормално един току-що оженен мъж да дари на невестата си.
И все пак за нея той до голяма степен беше непознат — това й подсказваше прагматичната част от съзнанието й. Нямаше и две седмици, откак се срещнаха за първи път. Тогава тя тъкмо бе избягала от вуйчо си. Когато Джефри й направи предложение да я спаси от непочтените планове на Купър Фрай, тя прие помощта му без никакви угризения. Едва по-късно се запита дали постъпи благоразумно, като толкова прибързано се венча за него. Колкото и да се опитваше да пропъди от съзнанието си обвиненията на Нел, те продължаваха да забиват хищните си нокти в паметта й и я спираха в желанието й да се съедини с този мъж не само по име, но и телом. Именно към това щастие се стремяха повечето новобрачни двойки, затова бе съвсем естествено и тя, като всяка млада съпруга, да копнее за истинско брачно единение. А тези неудовлетворени копнежи понякога я караха да се чувства като разбит кораб, изхвърлен на самотен бряг.
Неангажиращият разговор й се виждаше единственото средство, чрез което да скрие бурните си чувства, а и да наруши проточилото се мълчание.
— Новата къща на Кора май е два пъти по-голяма от старата, Джефри. Тя много ще се радва да има толкова много място.
— Като знам колко много икономката ми обича децата, съмнявам се, че Клара ще остане единствено дете — предположи Джеф и се приближи още мъничко, за да вдъхне аромата на жена си. Безкрайно нежното примамливо ухание му напомняше на букет от пролетни цветя. — Струва ми се, че до няколко години на Кора и мъжа й дори тази къща ще отеснее.
Джефри се приближи още по-близо до нея и Раелин отново забърбори нервно и припряно, опитвайки се да скрие смущението си.
— Ти беше страхотен, когато спаси Клара! Но, Джефри, искрено се надявам, че никога повече няма да ми се наложи да гледам подобни подвизи от твоя страна. Когато те видях как се втурна в горящата колиба, бях сигурна, че ще изгориш заедно с къщата и детето. — Тя неуверено му се усмихна. Джеф не срещна погледа й, но изглеждаше доста заинтригуван от връвчицата на нощницата, пристегната плътно около шията й. — Сигурно разбираш, че след ужасните събития от първите дни на брака ни сега безкрайно се радвам на спокойствието в плантацията ти. Но се боя, че това е само затишие пред буря. Знам, че рано или късно Густав ще се опита да ти отмъсти, задето му счупи рамото. Макар че само Олни Хайд беше виновен за това.
— Ще ми се да бях застрелял този негодник — измърмори Джеф и замислено прокара пръсти по белега на черепа си, оставен от куршума на Олни. Неговият изстрел моментално го бе принудил да стреля в отговор и куршумът на Джеф бе попаднал в рамото на Густав Фридрих. — Така поне по-малко щеше да ме е яд, че обстоятелствата позволиха на Фридрих да продължи с подлостите си. Пък и за това, че въпреки заповедта на шерифа Олни да бъде арестуван, това мръсно псе все още се разхожда някъде на свобода.