Сърцето й биеше лудо, сподавените й ридания я оставяха без дъх. Раелин през сълзи погледна назад, видя, че мъжът й крачи бързо след нея. Когато стигна до стълбите на верандата, едва си поемаше дъх. Изтри с ръка лицето си, втурна се в спалнята им и се огледа отчаяно, търсейки къде да се скрие. Джефри познаваше стаята си прекалено добре, за да може тя да се чувства в безопасност в някое тъмно ъгълче. Можеше единствено да се опита да го забави малко, докато търси път за бягство.
Задъхана от страх, болка и от усиления бяг, Раелин с трясък затвори големите стъклени врати към верандата, после се втурна през стаята, обляна в нов порой от сълзи. Щом се измъкна в коридора, затвори много тихо вратата зад гърба си. Едва бе стигнала до старата си спалня и бе превъртяла ключа в ключалката, и ето че чу стъпки в коридора. На Джефри не са му трябвали и три секунди да открие хитростта й.
Джеф се опита да отвори вратата, после почука. Знаеше, че жена му е ужасена от видяното, затова се опита да я повика с нежен и приглушен глас.
— Раелин, любов моя, не се бой от мен, моля те! Не съм убил Нел. Трябва да ми повярваш!
Сгушена на леглото, трепереща от страх и от чувствата, които разкъсваха сърцето й, Раелин силно притисна треперещите пръсти към устните си, за да заглуши риданията. Взираше се в мрака към вратата, отделяща я от мъжа, когото бе познала като съпруг и любовник. Чу го как тихо изруга, после чу и отдалечаващите се към неговата спалня стъпки. Отдъхна си. В далечината една врата се отвори и затвори. Заслуша се, трепереща от страх, и й се стори, че тишината продължи цяла вечност. После лек шум откъм верандата и приближаваща се светлина я накараха да скочи от леглото. Сети се какво е забравила. Единият от двата френски прозореца винаги стоеше отключен за слугите!
Миг преди съпругът й да стигне до стъклените врати, тя успя да спусне резето и поне засега се почувства в безопасност. Облени в светлината на газената лампа, двамата стояха един срещу друг, разделяха ги само няколко сантиметра и стъклото на френския прозорец, но и ужасните подозрения, внезапно изникнали между тях.
Един ритник с ботуша му лесно би премахнал стъклената преграда, но Джеф знаеше, че ако разбие стъклото, най-вероятно жена му ще полудее от страх, и това ще затвърди подозренията й. Трябваше някак да успее да разсее страховете й.
Джеф срещна изпълнените й със сълзи очи и с огромни усилия си наложи да говори спокойно.
— Раелин, скъпа, разбирам, че изживя ужасен шок, но няма защо да се боиш от мен. Не разбираш ли? Когато отидох в конюшнята, Нел вече беше мъртва. Тъкмо заспивах, когато чух писъка й, и отидох да видя какво става. А сега, моля те, Раелин, миличка, просто отвори вратата и ми позволи да поговоря с теб! Няма да ти сторя нищо лошо! За нищо на света!
Отново, и отново ужасният спомен как Нел лежи окървавена и безжизнена в конюшнята се връщаше в съзнанието й. Раелин нямаше представа защо момичето отново е дошло в Оукли, след като Джеф я беше предупредил да не го прави. При толкова много пристигащи, а по-късно и заминаващи гости, нейното идване надали е било забелязано от прислугата. Конярите бяха заети да носят вода за екипажите на пристигналите карета. А когато са приключили с това, вероятно са се прибрали по стаите си да спят.
Може би Нел отново е решила да дойде в плантацията и да моли за издръжка за детето, което твърдеше, че е на Джеф. Вероятно си е помислила, че ако той е в състояние да даде такъв разточителен бал в чест на жена си, със сигурност би могъл да си позволи и месечна издръжка за рожбата й. Явно Нел не бе разбрала причината за отказа на Джеф да й дава пари. А той просто не искаше да бъде изнудван. Макар че бе готов да отдели щедра сума, за да спаси едно чернокожо момиче от жестокостите на господаря й, Джеф притежаваше желязна упоритост, която не допускаше да бъде изнудван чрез заплахи. Раелин бе виждала подобна твърдост у баща си, беше я разпознала и в Джеф. И не това я плашеше, а мисълта, че Нел може да е изкарала Джеф от границите на търпението му. Самият той бе казал на момичето още при предишното й идване, че му идва да я удуши. Ами ако тя наистина го е накарала да побеснее? Може да е избухнал и да е сторил най-лошото.
Въпреки че бе неспособна да си представи своя благороден красив съпруг да нарани която и да е жена, по какъвто и да е начин, Раелин просто не можеше да се отърси от видяното със собствените си очи. Той държеше кървавия нож, който несъмнено бе причинил смъртта на Нел, ножа, който принадлежеше на Джеф и обикновено стоеше на писалището в спалнята му. Как можеше да изхвърли тези факти от съзнанието си?