Лицето на Раелин се сви от болезнените емоции, които продължаваха да я разкъсват, а сълзите продължаваха да се леят по бузите й. Той я бе спасил от ужасната участ да стане собственост на Густав, беше я отвел в един приказен свят, беше й показал радостта от семейното щастие и насладите на любовта. И все пак в този миг й се струваше, че въобще не го познава. Горчивият опит от миналото я беше научил колко лесно може да бъде подведен и предаден човек. Та нали собственият й баща бе обвинен в измяна от своите равни? Майка й повярва, че Купър Фрай е отдавна изгубеният й брат и това в крайна сметка я доведе до трагична смърт на борда на кораба. Всичко това караше Раелин да мисли, че не бива никога на никого да има доверие.
— Моля те, Джефри, върви си! — изхлипа тя. Страхуваше се да срещне погледа му през стъклото. Тези тъмни и прозрачни очи мълчаливо я молеха да го изслуша и да му повярва и имаха силата да разкъсат душата й. — Трябва ми време, за да обмисля всичко това. Остави ме сама!
Джеф вдигна ръка, за да й се помоли отново, но когато погледът на Раелин се прикова към ръката му, той я погледна и видя, че пръстите му са покрити с гъста потъмняла кръв. Бавно отпусна ръката си надолу и отчаяно въздъхна. Да се опитва да говори на жена си в този миг беше напълно безполезно. Тя очевидно се ужасяваше от него. Бавно се отдалечи, за да се върне в спалнята си и да я остави да премисли нещата и да реши дали е невинен, или виновен.
Изтощена и разтреперана, Раелин просто не можеше да стои на краката си. Обърна се и се олюля към леглото. Хвърли се върху него и зарови лице във възглавниците, за да даде воля на дълго сдържаните ридания. Студеното, мрачно, грозно усещане в стомаха й не искаше да отстъпи пред разума и доверието.
Най-сетне непроницаема зловеща тъмнина обгърна изтощеното й съзнание и я завлече на дъното на някакъв шеметен, безчувствен унес.
— Божичко, господин Джефри! Ранен ли сте, сър?
Когато зърна господаря си, Кингстън все още мигаше сънено, но при вида на толкова много кръв очите му щяха да изскочат от орбитите.
Блъскането на няколко врати бе събудило Кингстън, чиято спатия се намираше на втория етаж на къщата. Преди да излезе от стаята си, бе грабнат голяма тояга — след посещението на Густав Фридрих винаги я държеше под леглото си, в случай че германецът се върне с бандата си, и отново се опита да нахлуе в имението. Но при вида на господаря си Кингстън се зачуди не е ли било по-добре да грабне някакви медицински принадлежности.
На Джеф не му беше трудно да си представи каква гледка представлява с окървавените си дрехи и с ръце, покрити с лепкави тъмни петна. Налагаше се първо да успокои иконома, преди да му даде нарежданията си.
— Кръвта не е от мен, Кингстън. От Нел е. Някой е намушкал момичето в конюшнята. Бебето й също е там, съдира се от рев, но доколкото видях, не е ранено. Трябва да го донесеш и да му намериш дойка, но те съветвам да се приготвиш за ужасна гледка. Който и да е убил Нел, направил го е особено жестоко.
Джеф замълча и се опита да прогони грозната картина от мислите си. След миг тревожно въздъхна и продължи:
— Прати някой от конярите в Чарлстън да доведе шерифа. Докато го чакаме, нека Спарки и Тадеус да претърсят бокса за някакви улики.
Кингстън най-сетне затвори устата си и преглътна.
— Да сър, веднага ще се погрижа за тия работи. Ама на вас не ви ли трябва нещо? Изглеждате ужасно разстроен.
Джеф можеше веднага да каже какво му трябва — на първо място причината за убийството на Нел и името на убиеца й.
— Така е, Кингстън, но ти не можеш да ми помогнеш. Вероятно ще ми трябва малко време да преодолея шока от видяното. Но като се замисля за последната ни среща с Нел, предполагам, хората веднага ще помислят, че имам нещо общо с убийството.
— Ами! Няма, сър! — Кингстън поклати глава, все едно подобно нещо никому не би минало през ума. — Поне ние, дето ви познаваме и сме работили за вас, няма да си помислим нищо подобно. Ако бяхте способен на подобно нещо, то сигурно щяхте и да биете нас, слугите, или поне онова опърничаво животно, Брут. Пък вий никога не сте бил толкоз ядосан, господин Джефри.
— На Нел определено бях ядосан — отбеляза Джеф.
— Да, сър, тъй беше, ама и имаше защо след всичко, което тя се опита да направи. Да се промъква така в леглото ви, докато спите, пък после да казва, че вий сте й направили бебето! Че то и аз й бях толкоз ядосан, че бях готов да сторя какво ли не.
— Кингстън, в конюшнята има бебе, което плаче и чака да бъде нахранено — напомни му Джеф. — Не бива да седим тук ида говорим, докато момченцето е в беда.