Тадеус тъжно погледна покритото с чаршаф тяло и загрижено поклати глава, ужасен от случилото се.
— Какъв ще е тоя човек, дето може да стори подобно нещо, господин Джефри? Да убие младо момиче, че и с невръстно бебе при това — туй е направо дяволска работа.
Да убие млада майка, която още кърми невръстното си бебе, наистина изглеждаше като престъпление спрямо природата, помисли Джеф. Хората в областта щяха да са направо ужасени от това позорно дело. А за жалост Нел бе убита именно в неговата конюшня. Надали Раелин щеше да е единствената, която ще го заподозре.
Споменът за сълзите и страха отново жегна сърцето му. Трябваше някак да успее да я убеди в невинността си.
Отново се обърна към Спарки.
— Липсват ли и други коне?
— Не, сър, или поне досега не съм чул такова нещо.
Джеф бе обзет от решителност.
— Изпрати някой да повика Илайджа, Сина на вълка. Да видим дали той ще разгадае нещичко от тази история.
— Да, сър, веднага.
Щом се върна в къщата, Джеф седна на писалището си и се опита да се съсредоточи върху счетоводните книги на плантацията, докато чакаше пристигането на шериф Таунсенд. Повече от час по-късно на вратата се почука.
Влезе Кингстън.
— Илайджа дойде, господин Джефри.
— Кажи му да влезе.
Висок, слаб мъж на около четиридесет и пет години влезе в стаята със шапка в ръка. Очевидно го бяха събудили. Въпреки това бе облечен в дрехите, които предпочиташе да носи: панталони от еленова кожа и мокасини. Носът му бе тесен и с лека орлова извивка, чертите му бяха ъгловати и грубо изсечени, а черната му коса бе отрязана на черта точно под ушите. Тъмната му кожа с червеникав оттенък издаваше смесената му кръв. Говореше се, че майката на Илайджа някога била много красива мулатка, пленена още петнадесетгодишна от индиански воин, който я взел за жена. Няколко години по-късно друго войнствено племе нападнало селото на мъжа й и когато мулатката го намерила мъртъв, скришом се измъкнала заедно със сина си. Оттогава двамата заживели в една колиба в покрайнините на Чарлстън, но когато Илайджа навършил дванадесет години, майка му се разболяла от пневмония и починала.
— Пратихте да повикат мен, сър? — попита Илайджа с дълбок глас, който отекна в стаята.
— Да, Илайджа. Благодаря ти, че дойде толкова бързо. Джеф го погледна въпросително. — Някой разказа ли ти какво се случи тук?
— Спарки разказал по пътя насам, сър — отвърна следотърсачът. — Каза, снощи валяло. Ако вода не измила следите, мога огледам, сър.
— Постарай се, Илайджа — подкани го той. — Шериф Таунсенд трябва да пристигне всеки момент. Ако откриеш нещо важно, ще му помогнеш наистина много в разплитането на тази проклета история.
Илайджа излезе и Джеф започна да кръстосва стаята. В съзнанието му се бе запечатало лицето на Раелин, обзето от панически ужас. Не можеше да търпи повече — искаше да иде при нея и да изчисти отношенията им от всякакви подозрения. Едва се сдържа да не хукне в стаята й и да попита откъде накъде е готова веднага да си помисли най-лошото за мъжа си. Част от него се чувстваше ужасно обидена от отказа й да го изслуша. Веднъж вече бе приела на сериозно обвиненията на Нел и го бе изхвърлила от леглото си. Но Джеф знаеше, че това, което Раелин видя тази нощ, би могло да изкара от равновесие всяка жена. Разбираше и колко глупаво ще е да я притиска. Ако отиде при нея сега и види, че само при появяването му се разтреперва от смъртен страх, това би разбило сърцето му. Не, каза си той, много по-добре ще е да й остави време да си изясни нещата. Вероятно тогава би склонила да го подкрепя и да му има доверие, каквото и да става.
Отпивайки от чашата кафе, която Кингстън му бе донесъл, Джеф обърна поглед към прозорците. Въобще не бе очаквал, че след грандиозния прием от предната нощ, когато се бяха забавлявали толкова добре, днес ще ги споходи такъв адски кошмар. Тъжно се загледа към първите лъчи на зората над Оукли и въздъхна опечалено.
10
Слънцето тъкмо се беше подало над гористата линия на хоризонта, когато шериф Таунсенд пристигна. Високият, як мъж скочи от коня и е обичайната си напета походка прекоси алеята пред главния вход. Когато изкачи стъпалата към верандата, Джеф вече бе излязъл да го посрещне.
— Добре, че пристигна бързо, Райе.
Шерифът свали шапката си, докато влизаха в голямата приемна.
— Твоят човек каза, че тук имало убита жена. Какво се е случило, Джеф?
Джеф махна към кабинета си.
— Да поговорим вътре, ако нямаш нищо против.
Райе кимна и щом влязоха, се настани в любимото си кожено кресло. Миг по-късно влезе и Кингстън с кафе. Наля му от сребърната каничка, Райе взе чашката си и направи знак на иконома да остави всичкото кафе в стаята.