— Ако трябва да остана на краката си, Кингстън, то ще ми трябват по-големи количества от това лекарство. Някои хора не изпитват никакви угризения да държат човек буден до малките часове на нощта, а после да го събудят само час след като се е прибрал у дома.
Когато икономът излезе, шерифът обърна на един дъх силното черно кафе. Джеф се приближи до бюрото и се облегна на него, като накара Райе да остави чашата и да го погледне. Джеф набързо обясни какво се е случило или поне тази част от случилото се, която му беше известна.
— Тъкмо заспивах, когато чух писък на жена. Беше около един сутринта. Стори ми се, че долетя откъм конюшнята, запалих един фенер и отидох да проверя какво става. Открих Нел в единия от боксовете заедно с бебето й. Момичето беше още живо, но не й оставаше много. Помоли ме да измъкна ножа от гърдите й. Сторих го, като се надявах, че мога да спра кръвта, но Нел вече гаснеше. Помоли ме да я прегърна, уж наистина изпитвам нещо към нея. Сторих го и тя издъхна в ръцете ми. — Той тръсна глава, за да пропъди смразяващия спомен. — Не мога да си представя кое е това чудовище, което би извършило подобно нещо. Момичето надали имаше и шестнадесет години.
— Нел каза ли ти нещо друго? Нещо за това, кой я е убил? — попита Райе Таунсенд.
— Не, просто бе загрижена за бебето. Помоли ме да намеря жена, която да се грижи за него.
— Значи е знаела, че умира?
— Сигурно. Беше загубила много кръв и едва се държеше в съзнание.
— И въпреки това не се е опитала да ти каже кой я е намушкал.
— Не. Просто ми се стори, че се радва, задето съм с нея. — Лицето на Джеф посърна от съжаление при спомена за опитите на момичето.
— Ти какво направи когато видя, че е мъртва?
Джеф се поколеба. Не искаше да казва за подозренията на Раелин, но нямаше как да не отговори на този въпрос.
— Седнах за малко в единия ъгъл, в сянката. Гледах тялото на Нел и бях като зашеметен от тази жестокост. Малко по-късно дойде жена ми. И тя се беше събудила. Не знам от какво. Мисля, че е излязла, за да ме потърси. Естествено ужасно се разстрои, когато видя Нел.
— Сега къде е?
— Горе, спи. Или поне спеше преди малко. За момента, ако е възможно, не искам да я безпокоя повече. Достатъчно й е онова, което видя, Райе.
— Мога да поговоря с нея по-късно. — Шерифът се пресегна и си наля още една доза кафе. — Мислиш ли, че снощи Нел е дошла, за да види теб и гостите ти?
Джеф се загледа в кафето в собствената си чаша, обмисляйки какво да каже. Макар че това можеше да го постави в положението на заподозрян в убийството на момичето, той реши, че трябва да даде някои допълнителни обяснения.
— Нел дойде тук, в плантацията, около средата на юли, скоро след като двамата с Брандън те бяхме оставили да претърсиш склада на Густав за крадени стоки. Тук, на верандата, тя на всеослушание ме обвини, че аз съм бащата на още нероденото й бебе. Когато жена ми излезе, Нел имаше наглостта да предложи двамата с Раелин да анулираме брака си. В края на юли за кратко я срещнах в ателието на Фаръл, където тя бе започнала работа. После, преди около седмица, дойде отново тук, за да ми покаже, че бебето приличало на мен.
Райе вдигна вежди, но Джеф махна с ръка при неизречения въпрос. Отдавна бе разбрал как умее приятелят му да подтиква хората към признания само с изражението на лицето си и с мълчание. Но Джеф не виждаше смисъл да крие за обвиненията на Нел. Ако Райе все още не бе чувал за това, то със сигурност скоро щеше да научи от прислугата или от работниците. Въпреки че много хора се подвеждаха от простоватия му говор, Джеф знаеше, че Райе никак не е глупав или лековерен.
— Ако момчето прилича на мен, Райе, то това е, защото баща му може да е приличал на мен. Но е абсолютно изключено аз да съм бащата на това дете. — Джеф въздъхна и реши да започне от самото начало на цялата история. — Преди повече от година наех Нел за известно време, за да избродира монограми по чаршафите на къщата. Чух, че била добра шивачка и й плащах добра надница. Една нощ, докато спях в стаята си, тя се промъкна в леглото ми и започна да ме гали. Когато се събудих и разбрах какво прави, веднага я изпъдих и й казах да си стяга багажа.
— Да разбирам ли, че между вас не се е случило нищо?
— Абсолютно нищо! Ако Нел е била девствена, когато се промъкна в леглото ми, то точно така и го е напуснала. Но след случилото се беше изключено да я оставя повече в къщата си. Определено не исках да ми се наложи да „постъпя, както трябва“ с нея, ако ме обвини в нещо. Веднага щом си опакова нещата, Тадеус я отведе в Чарлстън и й нае стая там. После явно не й е трябвало много време, за да си намери някой, които няма да я изрита от леглото си. Синът й се роди почти точно девет месеца, след като я изгоних.