— Мислиш ли, че умишлено се е опитала да забременее? За да набеди теб?
— Не знам какво е правила. Никога не съм се опитвал да разбера мотивите й. За мен тя беше просто едно дете. Повярвай, когато разбрах кой е в леглото ми, това ми подейства като скок в ледено езеро.
— Очевидно е вярвала, че е влюбена в теб.
— Сигурно. С времето щеше да порасне и да види колко е глупаво… ако й бяха дали време да живее.
— Двамата с жена ти по едно и също време ли се събудихте?
— Не, когато станах, тя спеше.
— Веднага ли те е последвала?
— За жалост, не. Дойде по-късно. Страхувам се, че онова, което видя, й направи доста погрешно впечатление.
— Тоест, помислила е, че ти си убил Нел?
— Точно така.
— Обясни ли й какво се е случило?
— Опитах се, но тя избяга и се заключи в друга стая.
— И все още е там и спи?
— Да.
— Ами прислугата? — попита Таунсенд. — Всички ли спяха?
— Всички освен десетина души, които бях наел, за да следят пътищата на изток и да ни предупредят, ако Густав е решил да ни нападне. Но те бяха разположени прекалено далеч от конюшнята, за да видят или чуят нещо.
— Мислиш ли, че Густав има пръст в тая история?
— Определено мисля, че има нещо общо. Не знам дали е платил на някой от хората си да убие Нел само за да падне вината върху мен. Нито пък вярвам, че би сторил подобно нещо самият той, особено сега, когато едната му ръка е извън строя. Плаща на какви ли не хора, за да му вършат мръсната работа. Но ми е трудно да си представя как би могъл дори някой от тях да убие едно момиче само за да обвинят мен. И все пак всичко е възможно.
— Когато отвлякоха Раелин, Олни Хайд заплашвал ли е да я убие?
— Да.
— Май си спомням, че на Густав много му се искаше да задържи жена ти, а сега виждам, че убийството на Нел ви е скарало. Може би Густав е целял едно такова скарване да доведе до развод или дори да те обесят.
— Сигурен съм, че на Густав това много ще му се хареса. И без това ми има зъб заради простреляното рамо.
— Олни Хайд, изглежда, е дяволски хитро животно. Крие се като лисица. Знам, че все още се навърта наоколо, но вече толкова време все не успявам да го заловя.
— Както ти казах още през юли, жена ми е говорила с него пред корабната ми компания. Точно тогава той й е казал, че Густав съжалява, че още съм жив. Казал й е също и че родителите му са дошли тук от Англия, когато бил още много малък. Хвалел се, че познавал блатата на пръсти и се криел там. Сигурно затова ти се струва, че е потънал вдън земя. — Джеф се опита да се усмихне, но не можа. Всяко споменаване на Раелин му напомняше за бягството й от конюшнята. — По това, което съм научил оттогава, съдя, че Олни познава тези места по-добре от всеки друг. Може би само Илайджа е способен да го открие. Вече го повиках и му казах да огледа около конюшнята.
Райе остави чашата и чинийката на масата и стана, като се подпря на страничните облегалки на креслото.
— Май е време и аз да ида там.
— Ще дойда е теб.
Щом приближиха обора, Илайджа дойде при тях.
— По-рано дъжд измил други следи, оставил земя мека и два различни чифта дошли по-късно — уведоми ги скаутът. — Едните обувки — хубави, по поръчка. Другите не толкова хубави. Двама мъже излизат от конюшнята и отиват в заграденото място, откъдето е взет конят. Може хубави обувки гонили другите.
— Хубави обувки определено не ми звучи като Олни Хайд — измърмори Райе, като хвърли един поглед към Джеф.
— Не, по-скоро като обувки, каквито бих носил аз — призна Джеф. — Но не съм влизал в заграждението за конете поне от няколко дена.
— Нека огледаме какво си открил, Илайджа — предложи шерифът. — После ми се ще да чуя как ти си представяш случилото се.
Следите изглеждаха точно както ги бе описал следотърсачът. Единият чифт следи не само че приличаха на тези, които оставяше Джеф, а и по размери напълно съвпадаха с тях. Другите следи, изглежда, бяха направени от човек с много по-широки ходила, а и подметките му са били поизносени по краищата.
Райе погледна Джеф.
— Огледа ли добре краката на Олни, когато нападнахме склада?
— Тогава най-малко ме интересуваха краката му — иронично подметна Джеф, после се обърна към Илайджа: — Какъв извод си правиш от тези следи?
— Хубави обувки вървят след износени, тук виждам как настъпват следите. После хубави обувки се връщат в конюшнята. Другите свършват тук, където конски копита потъват в кал, както когато кон носи ездач.