Шерифът погледна отвъд заграждението, където бяха застанали.
— Откри ли и други следи около къщата или по алеята?
— Много следи, и хора и коне, но как дошло момичето нищо. Гъста, къса трева около къщата скрива много добре следи. Илайджа не открил нищо.
— И така, кои следи мислиш, че са на убиеца? — попита Джеф, за да се върнат на старата тема.
Илайджа сви неопределено жилестите си рамене.
— Може би когато мъж убил Нел, откраднал кон да избяга. Някой видял го, преследвал го. Може вярно, може не. Може и обратно да е.
— Проследи отпечатъците от копитата на кобилата — нареди Джеф. — Виж къде водят. А аз ще покажа на шерифа бокса, където беше Нел.
Райе даде знак на скаута да тръгва и се обърна към Джеф.
— Дай да приключваме с тая гадна работа.
Джеф придружи Райе до конюшнята и остана на пътеката вън от бокса на Ариадна, докато приятелят му оглеждаше тялото и раната.
— Изглежда, момичето е било намушкано три пъти, и то в кратък период от време. Едната рана, изглежда, е спряла да кърви. Но поне една или и двете други са я убили. — Райе огледа мястото около Нел. — Не са я местили или докосвали, докато те е нямало, нали?
— Не, казах на Спарки да не я пипа. — Джеф махна към кървавия нож, паднал сред стърготините. — Ножът е ей там. Там го хвърлих, когато Раелин се изплаши.
Райе вдигна оръжието много внимателно. Петната по острието недвусмислено показваха за какво е бил използван.
— Не съм ли го виждал и преди?
— Нося го винаги когато ходя на лов — каза Джеф с премерен глас. — Вероятно си го виждал, докато сме ловували заедно. Когато съм у дома, обикновено го държа на бюрото си в спалнята, за да разрязвам страниците на новите книги. Преди да се появи Раелин, имах навик да чета вечер в леглото. А точно преди бала използвах ножа, за да разрежа един провиснал конец. Затова предполагам, че е бил взет по време на самия бал.
Райе изпробва ръба на острието.
— Остричък е, а?
— Както ти казах, нося го със себе си на лов. Нарочно го държа винаги наточен. Никога не знам кога ще ми хрумне да ида за дивеч. А и когато е остър, страниците на книгите не се разкъсват неправилно.
— Хубав нож. Откъде го имаш?
— Баща ми ми го даде на дванадесетия ми рожден ден. Спомен ми е от онова време. Винаги ми е вършил добра работа, когато двамата с Брандън ходехме за риба или на лов. Често бивакувахме на открито и тъй като моят нож беше най-остър, винаги на мен се падаше да приготвям суровите пръчки за шишове, за да печем храната си над огъня.
Райе отново погледна към мъртвото момиче и тъжно поклати глава.
— Проклета история. — След дълго мълчание бавно въздъхна. Понякога съм виждал Нел да ходи на църква в Чарлстън. Ако ми дадеш някоя каруца и накараш хората си да увият тялото й в одеяло, мога да я откарам в Чарлстън и да помоля пастора да й направи погребение. Сигурен съм, че така поне една беля ще ти се махне от главата.
И Джеф бавно издиша.
— Много ти благодаря, Райе. Наистина така поне малко ще ми олекне.
— Защо не идем в къщата и да огледаме спалнята ти, докато Тадеус и Спарки се погрижат за тялото?
Двамата тъкмо се изкачиха по стъпалата на верандата, когато Кора излезе от господарската спалня с чифт кални обувки в ръце.
— Ще кажа да ви изчистят тия обувки, господин Джефри. Само за минутка ще стане — рече тя и понечи да се отдалечи.
— Я чакай малко — спря я Джеф, като я хвана за рамото. Къде ги намери?
— В банята, господин Джефри, зад вратата. Видях ги, докато чистех. Бая се учудих, щото знам как внимавате с дрехите си. Не щете ли да ги изчистя, господин Джефри?
Джеф тревожно погледна Райе.
— Не съм ги изкалял аз!
— Успокой се, приятел — потупа го по рамото шерифът. Няма да те обвинят в убийство само заради чифт кални обувки. А сега ми кажи, твои ли са?
— Да, разбира се. Мои са, но не съм ги носил повече от седмица. А виж, калта е съвсем прясна.
— Значи, през тази седмица някой може да ги е взел от стаята ти, без да разбереш — замисли се на глас Райе. — А може да са ги взели и снощи заедно с ножа от бюрото ти. Вратите на спалнята ти през цялото време ли бяха отворени?
— Да. Винаги стоят отворени, стига само времето да позволява. Снощи бе доста приятно и ги оставих отворени.
Райе се обърна към икономката.
— Откри ли нещо необичайно, докато чистеше стаята на господин Джефри тази сутрин, Кора?
Негърката веднага закима.
— Ами да, сър, имаше нещо много странно. На пода до бюрото на господин Джефри намерих кутия за енфие. А доколкото знам, той не смърка такива работи.
Изпълнен от съмнения, Райе вдигна вежди и огледа малката кутийка, която Кора му подаде. Когато вдигна очи към другия мъж, в очите му искреше насмешка.