— Смъркаш ли си от време на време, приятел?
— Мили Боже, как ли пък не! — отвърна Джеф и се изсмя.
— А жена ти?
Джеф отчаяно завъртя очи към тавана.
— Не, по дяволите! Или поне аз не знам такова нещо.
— И Олни Хайд не ми изглежда да е от хората, които смъркат енфие — отбеляза шерифът.
— Имаше и още нещо, дето ме зачуди малко — обади се икономката. — Нали знаете оная дървената кутия, дето я купихте на госпожа Раелин през юли?
— Ковчежето на баща й?
— Не беше никакъв ковчег, господин Джефри. Говоря за оная малката кутия, ей толкоз е голяма — тя показа с ръце големината на ковчежето. — Тая, дето стоеше на скрина на госпожа Раелин.
— Знам коя е, Кора — увери я Джеф и за първи път през този ден се усмихна, искрено развеселен. — Та какво за нея?
— Ами, сър, намерих я на бюрото ви и видях, че някой се е мъчил да откачи дъното с нож.
— Но тя беше отключена!
— Знам, господин Джефри, ама въпреки това издялали са дупки в дървото на дъното.
Джеф погледна към бюрото, но не видя кутийката там.
— Къде е сега ковчежето?
— Ако говорите за кутийката, занесох я долу, та Кингстън да види дали няма да може да позаглади дупките.
— Бих искал да я видя — рече шерифът. — Би ли ни я донесла, Кора?
— Ама разбира се, господин Райе. Ей сегичка идвам.
Райе се обърна към Джеф.
— Казваш, тази кутия била на бащата на Раелин?
— Да, открихме я в един магазин близо до пристанището. Купър Фрай явно я е продал, скоро след като корабът им е пристигнал.
— Купър Фрай е вуйчо й, така ли?
— Раелин не иска да приеме това, но тоя човек твърди, че бил изгубен в морето още като малък и се върнал в Англия няколко месеца преди бащата на Раелин да почине. Оттам Раелин, майка й и Купър Фрай се качили на кораб и доплавали тук, в Каролина.
Кора скоро се върна с ковчежето и го подаде на шерифа. Точно както беше казала, дървото на дъното от вътрешната страна беше доста издълбано.
Райе огледа кутията от всички страни, после я разклати до ухото си.
— Не разбирам защо им е трябвало да дълбаят дъното. Не изглежда да има скрито отделение. А ако има, то по звука съдя, че е празно.
Джеф набързо огледа кутията и стигна до същия извод.
— Наистина сега вече ми се ще да поговоря с Раелин, Джефри — рече приятелят му. — Може би тя ще знае защо му е трябвало на някой да бърника по тая кутия.
Раелин пусна пердето на прозореца и се отдръпна назад. Бе чула пристигането на шерифа и бе видяла как заедно с мъжа й отидоха до конюшнята. Когато се върнаха, се надяваше, че Райе ще си замине. Отчаяно се нуждаеше от повече време, за да възвърне самообладанието си, преди да се наложи да се изправи пред Джеф и да говорят за случилото се през нощта. Но явно нямаше да има повече отсрочки. В този миг Кора почука на вратата.
— Госпожо Раелин, господин Джефри каза, че шерифът искал да говори с вас. Искат да слезете в кабинета.
— Прати ми Тизи да ми помогне да се облека — нареди Раелин през вратата. — Още съм по нощница.
— Да, мадам, и ще кажа на шерифа да почака малко.
Половин час по-късно Раелин поспря до стълбището и се заслуша в мъжките гласове, които долитаха от стаята. Чувстваше, че ще й е изключително трудно да застане пред Джеф. Все още го виждаше как стои над тялото на Нел с окървавения нож в ръка.
Когато влезе в стаята, Джеф веднага стана от мястото си и й предложи стол. Райе също се изправи от ръба на бюрото, където се беше облягал досега. Очите му я проследиха, докато сядаше вдървено в предложения й стол.
— Госпожо Бърмингам — официално се обърна той към нея, — наистина оценявам отзивчивостта ви да слезете тук. Съвсем ясно съзнавам колко тежко е било това изпитание за вас.
— Благодаря за загрижеността, шериф Таунсенд — тихо каза тя със същата официална сдържаност. Избягваше да поглежда към Джеф, и това още повече задълбочи пропастта между тях. Притиснала ръце в скута си, Раелин се опитваше да скрие треперенето им. Вдигна очи към шерифа и го подкани: — Нека започваме.
— Да, мадам, разбира се. — Райе се покашля и стрелна с поглед приятеля си. — От Джеф разбрах, че сте дошла в конюшнята известно време, след като той е открил тялото на Нел. Бихте ли ми разказали как отидохте там и какво видяхте?
— Събудих се, когато усетих, че Джеф вече не е в стаята. Забелязах светлина откъм конюшнята и помислих, че може да има проблеми е някой от конете и че мъжът ми е отишъл да види какво става. Когато влязох в конюшнята, чух бебешки плач. Изтичах до бокса, където гореше фенерът, и видях Нел. Раелин вкопчи ръцете си една в друга и стисна очи в отчаян опит да пропъди оживялата пред очите й грозна картина. Когато продължи, гласът й едва се чуваше, но поне вече не плачеше: — Навсякъде имаше кръв.